Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Какво казаха те?

— Той е убил Алисън — промърмори Спенсър. — Този мъж е убил Алисън.

— Но кой е той? — извика Хана.

— Хайде — обади се грубо Уайлдън и ги побутна да вървят. — Не трябваше да виждате това.

Никоя от тях не помръдна. Полицаите поведоха мъжа към управлението, а развързаните връзки на обувките му се влачеха по асфалта. Той беше навел ниско глава, разкривайки плешивината на темето си. Емили заби нокти в дланите си. Али е… мъртва ? Ами Лий? Ами момичето, което беше видяла в гората?

Репортерите не спираха да крещят, гласовете им се сливаха в едно. Но един от тях успя да ги надвика.

— Ами трупът, който току-що открихте? И за това убийство ли ще отговаряте?

Хана се обърна към Уайлдън.

— Още едно убийство?

— О, Господи! — Стомахът на Емили се преобърна.

— Момичета — повтори твърдо Уайлдън, — да вървим.

Убиецът на Али вече беше стигнал до стъпалата пред сградата и се намираше само на двайсетина фута от Емили. Той я забеляза и се усмихна похотливо, разкривайки златния си преден зъб.

Емили застана като ударена от гръм. Тя познаваше тази усмивка. Преди близо четири години, в деня след изчезването на Али, работниците започнаха да изливат бетон в ямата в задния двор на семейство Дилорентис. Уайлдън беше там… както и голяма група други мъже. След като госпожа Дилорентис ги разпита, Емили тръгна да се прибира напряко през гората. Един от работниците се обърна и й се усмихна похотливо. Той беше висок и дългурест, а когато се усмихна, разкри същия ужасен преден златен зъб.

Слисаната Емили се обърна към Спенсър.

— Този мъж е един от работниците, които пълнеха ямата за белведера в деня, след като Али изчезна. Помня го.

Спенсър пребледня.

— Аз също го видях преди няколко дни. На моята улица.

Появиха се четири патрулни полицаи, за да придружат момичетата до домовете им. Спенсър се настани на задната седалка в колата, която щеше да я откара вкъщи и се задави от миризмата на изкуствена кожа, повръщано и пот. Един тъмнокос полицай седна отпред, запали двигателя и подкара към изхода на паркинга.

Представителите на пресата се бяха струпали около вратата на сградата, нетърпеливи да зърнат убиеца. Спенсър погледна напрегнато към прозореца на полицейското управление. Щорите бяха плътно спуснати. Настина ли този мъж го беше извършил? Той беше непознат, тотален аутсайдер. Някак си не й се връзваше.

Тя вкопчи пръсти в металната решетка, която разделяше предните от задните седалки.

— Кого още е убил този човек? — попита тя. Полицаят не отговори. — Как разбрахте, че той е убил Али? — опита отново тя. Той просто усили радиото си. Ядосана, Спенсър ритна силно седалката му. — Глух ли си?

Ченгето я погледна смразяващо в огледалото за обратно виждане.

— Наредено ми е да те откарам вкъщи. Това е.

Спенсър тихо изпъшка. Не беше съвсем сигурна, че иска да се прибере. В какво ли състояние щеше да бъде домът й? Щеше ли баща й все още да си е вкъщи? Беше ли отишъл при госпожа Дилорентис?

Всичко й изглеждаше нереално и немислимо. Спенсър беше сигурна, че само след няколко минути ще се събуди в леглото си, откривайки, че просто е сънувала всичко. Но мина още една минута, а тя продължаваше да си стои в колата и да изживява най-ужасния си кошмар.

Внезапно осъзна нещо. Когато майка й настоя баща й да каже истината, той беше изтърсил: Научих за децата много след това . Беше казал деца, а не дете. Дали това беше грешка на езика… или просто се беше изпуснал? Джейсън също ли беше дете на баща й — и полубрат на Спенсър?

Те минаха през центъра на Роузууд и старомодната търговска улица, пълна с шикозни магазини за мебели, антикварни магазини и сладкарници. Спенсър бръкна в чантата си, порови вътре и откри своя сайдкик на дъното. Странно, но нямаше никакви нови съобщения от А. Тя се обади вкъщи. Телефонът звънеше ли звънеше, но никой не вдигна. После тя набра на клавиатурата уеб адреса на СиЕнЕн. Полицай Мълчаливко може и да си мълчеше, но новините щяха да й кажат всичко.

Естествено, главната новина беше новият арест по случая на Алисън Дилорентис. Сладките малки лъжкини оправдани , гласеше надписът отдолу. Спенсър бързо превключи на живото предаване. Една тъмнокоса репортерка стоеше пред олтара на Али пред старата къща на семейство Дилорентис, отрупан със снимки, свещи, цветя и плющени играчки. Край нея святкаха бурканите на полицейски коли. Очите й бяха зачервени, сякаш беше плакала.