Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Пътуването им продължи почти половин час. Небето беше мастилено черно, звездите блещукаха ярко, навсякъде светеха лампи. Когато затвори очи, в главата й изникна онази ужасна нощ, в която Али изчезна. Предишната седмица замъгленото й съзнание беше родило образа на Али, която стоеше до гората заедно с Джейсън. Но след това видението се беше променило и човекът, когото беше помислила за Джейсън, се превърна в нещо по-малко, по-слабичко, по-женствено.

Кога се беше прибрала майка й? Беше ли се скарала с баща й за онова, което беше направил — и беше ли признала какво е извършила? Може би точно затова той беше налял онази огромна сума пари във фонда за откриването на Алисън Дилорентис. Щом едно семейство дава толкова много пари за откриването на Али, то не може да е замесено в нейното убийство.

Телефонът на Спенсър изпиука и тя подскочи. Преглътна мъчително и бръкна в чантата си. Имате 1 ново съобщение , пишеше на екрана.

Сестра ти разчита на теб да оправиш нещата, Спенс. В противен случай кръвта й ще изцапа и твоите ръце.

— Кой беше? — Майка й натисна спирачките пред червения светофар. Отмести поглед от джипа, който беше спрял пред тях и се обърна към Спенсър.

Тя затвори телефона си.

— Никой. — Светофарът светна зелено и Спенсър отново затвори очи.

Сестра ти . Дълго време Спенсър се беше възмущавала от Али, но сега цялото й негодувание беше изчезнало. Двете имаха общ баща, бяха една кръв. През онова лято тя беше изгубила нещо повече от приятелка — беше изгубила член от семейството си.

Майка й слезе от магистралата и спря мерцедеса пред „Ото“, най-стария и най-хубав италиански ресторант в Роузууд. През прозорците на огромната зала се лееше златиста светлина и Спенсър почти усети мириса на чесън, зехтин и червено вино.

— На вечеря ли отиваме? — попита тя с треперещ глас.

— Не само вечеря — отвърна майка й, свивайки устни. — Хайде.

Паркингът беше пълен с автомобили. В дъното му се виждаха две полицейски коли. До тях двама руси близнаци се качваха в черен джип. Изглеждаха около тринайсетгодишни и двамата бяха облечени с дебели якета, бели вълнени шапки и еднакви долнища на анцузи с надпис ОТБОР ПО ХОКЕЙ НА ТРЕВА, ГИМНАЗИЯ КЕНСИНГТЪН по дължината на крачолите. Понякога Али и Спенсър също носеха хокейните си екипи в един и същ ден. Тя се чудеше дали някой ги беше заглеждал с мисълта, че са близначки. Голяма буца заседна в гърлото й.

— Мамо — каза тя с треперещ глас.

Майка й се обърна към нея.

— Да?

Кажи нещо , изкрещя някакъв глас в главата на Спенсър. Но устата й беше като залепнала.

— Ето я! — Под лампите на паркинга се появиха две фигури, които им махаха с ръце. Господин Хейстингс се беше преоблякъл в синьо поло и панталони в цвят каки. До него се усмихваше превзето Мелиса, облечена със синя рокля, стиснала сатенена чантичка под мишница. — Извинявай, че не ти се обадих — каза сестра й, когато се приближиха до тях. — Притесних се, че ако започнем да разговаряме, ще проваля изненадата.

— Изненада ли? — отвърна Спенсър със слаб глас. Тя отново погледна към полицейските коли на паркинга.

Кажи нещо , изкрещя отново гласът в главата й. Сестра ти разчита на теб .

Госпожа Хейстингс тръгна към входната врата.

— Е, ще влизаме ли?

— Разбира се — отвърна господин Хейстингс.

— Почакайте! — извика Спенсър.

Всички се спряха и се обърнаха към нея. Косата на майка й блестеше под ярката светлина на флуоресцентните лампи. Бузите на баща й бяха почервенели от студа. И двамата се усмихнаха очаквателно. Внезапно Спенсър осъзна, че майка й няма представа какво се кани да каже. Тя не беше видяла снимката на госпожа Дилорентис, която дъщеря й държеше в ръката си. Не знаеше, че секунди преди това Иън и Спенсър бяха разговаряли по месинджъра. За пръв път през живота си Спенсър изпита съжаление към родителите си. Искаше й се да може да хвърли одеяло върху тях и да ги защити от всичко това. Искаше й се самата тя никога да не го беше научавала.

Но така или иначе го знаеше.

— Защо го направихте? — попита тихо тя.

Госпожа Хейстингс пристъпи напред и едното й токче изскърца върху каменната алея.

— Защо сме направили кое?

Спенсър забеляза, че в полицейските коли седят ченгета. Тя снижи гласа си, обръщайки се директно към майка си.

— Знам какво се е случило в нощта, когато Али умря. Разбрала си, че татко и госпожа Дилорентис имат любовна връзка — видяла си ги в къщата на Али. И си открила, че Али е моя… че е таткова…