Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Но вината не е твоя — продължи Ариа. — Вината не е на никого.

Изведнъж тя повярва в това с цялото си сърце. Ако Али наистина се беше самоубила и ако го беше обмисляла от доста време, Ариа пак нямаше да може да направи нищо, за да я спре. Болеше я сърцето, че не го е предусетила и се чувстваше зле, че не знаеше защо Али го е направила… но може би просто трябваше да го приеме, да потъгува и да продължи да живее живота си.

Джейсън отвори уста да каже нещо, но изведнъж пронизителен звън разцепи тишината. Той бръкна в джоба на якето и извади телефона си.

— Трябва да отговоря — рече той извинително. Ариа му махна да продължи, той се обърна и тръгна надолу по хълма към сенките.

Тя се изправи пред надгробния камък на Али. Алисън Лорън Дилорентис . Нищо друго. Знаеше ли Али, че последното й гостуване ще бъде в последната й нощ на земята, или беше решила на момента, че вече не издържа? Последния път, когато Ариа я беше видяла жива, Али се канеше да ги хипнотизира, но Спенсър скочи и отиде да дръпне щорите. Много е тъмно тук , беше казала тя. Трябва да е тъмно , бе възразила Али, дърпайки ги отново надолу. Така стават тия работи .

Тогава, когато Али се обърна, Ариа зърна лицето й. Тя не изглеждаше манипулативна и доминираща, а крехка и изплашена. След миг Спенсър извика на Али да си върви… и тя си тръгна. Отстъпи, както не беше правила никога, сякаш целият й кураж и решителност се бяха изпарили.

Ариа коленичи на тревата и докосна хладния мрамор на надгробния камък. От очите й бликнаха горещи сълзи.

— Али, съжалявам — прошепна тя. — Каквото и да се е случило, съжалявам.

Над главата й избръмча самолет. Мирисът на рози от букета, който лежеше в основата на паметника, погъделичка носа й.

— Съжалявам — повтори тя. — Толкова съжалявам.

— Ариа? — разнесе се писклив глас.

Тя подскочи. Заслепи я силна светлина. Ръцете й се разтрепериха и за миг в съзнанието й се появи мисълта, че това е Али. Но след това светлината се отмести. До нея коленичи жена, която носеше очила с тъмни рамки и полицейска зимна шапка.

— Ариа Монтгомъри?

— Д-да? — заекна тя.

Жената докосна ръката й.

— Трябва да дойдеш с мен.

— Защо? — изсмя се нервно Ариа и отдръпна ръката си.

Уоки-токито на колана на жената изпиука.

— Може би ще е най-добре да поговориш с момчетата в участъка.

— Какво става тук? Нищо не съм направила.

Полицайката изкриви устни в усмивка, която не включваше очите й.

— За какво толкова съжаляваш, Ариа? — Тя погледна към гроба на Али. Очевидно беше чула всичко, което Ариа беше казала. — Да не е за това, че си скрила доказателства от нас?

Ариа поклати глава, без да разбира нищо.

— Доказателства ли?

Жената я погледна многозначително.

— Един пръстен, например.

Гърлото на Ариа пресъхна. Тя притисна чантата към гърдите си. Пръстенът на Иън все още се криеше във вътрешния й джоб. Тя толкова отчаяно жадуваше да се свърже с Али, че от дни не се беше сещала за него.

— Нищо лошо не съм направила!

— А-ха — промърмори ченгето незаинтересовано. Тя разкопча белезниците от колана си и погледна към Джейсън, който стоеше на няколко крачки от тях. — Благодаря ви, че се обадихте да ни кажете къде е.

Ариа зяпна изненадано. Тя рязко се обърна и впери поглед в Джейсън.

— Ти ли им каза, че съм тук? — възкликна тя. — Защо?

Джейсън се ококори и поклати глава.

— Какво? Не съм…

— Господин Дилорентис разказа на дежурния офицер всичко, което знаеше — прекъсна го полицайката. — Той просто изпълни гражданския си дълг, госпожице Монтгомъри. — Тя изтръгна голямата чанта от ръцете на Ариа и й закопча белезниците. — Не му се ядосвайте заради нещо, което вие сте направила. Което всички сте направили.

Смисълът на думите й бавно проникваше в съзнанието на Ариа. Правилно ли я беше разбрала? Тя рязко се обърна към Джейсън.

— Какво си измисляш, за Бога!

— Ариа, ти не разбираш — възрази Джейсън. — Аз не…

— Хайде! — сопна се ченгето. Ръцете на Ариа бяха оковани с белезници зад гърба й. Тя виждаше, че устните на Джейсън мърдат, но не чуваше думите.

— А откога полицията приема съвети от психопати? — избухна тя. — Не знаете ли, че Джейсън е прекарал години в психиатрична клиника?

Полицайката рязко вдигна глава, объркана. Джейсън издаде гъргорещ звук.

— Ариа… — Гласът му секна изведнъж. — Не . Не си разбрала правилно.

Ариа се спря. Джейсън я гледаше ужасен.

— Какво искаш да кажеш? — попита рязко тя.