Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Фалшива е — призна си Тара. — Мама ми я купи от Чайнатаун в Ню Йорк. Но изглежда абсолютно като истинските.

Хана усети как жаждата й за живот постепенно изтича през порите на краката й. Тя забеляза две медицински сестри, които разговаряха близо до масата с десертите и изпита огромно желание на мига да си изпроси от тях двойна доза валиум.

— Сигурна съм, че е така — излъга тя.

Внезапно погледът й беше привлечен от едно русо момиче, което ги наблюдаваше отстрани. То имаше царевично руса коса, бледа, прекрасна кожа и съблазнително излъчване. Хана изведнъж потрепери. Али ?

Тя се вгледа по-добре и установи, че лицето на момичето е по-закръглено, очите й са зелени, а не сини, и чертите й са по-остри. Хана въздъхна от облекчение.

Но момичето изведнъж се устреми към тяхната маса, като лавираше гъвкаво между масите. На лицето й беше изписана същата усмивка, каквато използваше Али, когато се канеше да се подиграе на някого. Хана огледа унило събеседничките си. После прокара ръце по хълбоците си, почти вцепенена от панически ужас. Дали краката й не изглеждаха по-дебели от обичайното? Защо косата й беше толкова изтощена и разрошена? Сърцето й затупка лудо. Ами ако изведнъж си беше възвърнала някогашния си смотан вид само от близостта на тези загубенячки? Ами ако отново имаше двойна гуша и дебел гръб, ами ако зъбите й отново се бяха изкривили? Хана нервно протегна ръка към хляба в панерчето на масата. Тъкмо се канеше да го пъхне в устата си, когато се сепна ужасена. Какво правеше , за Бога? Великолепната Хана никога не ядеше хляб.

Тара забеляза момичето, което вървеше към тях, и смушка Руби. Алексис изведнъж се изпъна. Всички затаиха дъх, когато момичето приближи масата им. Когато докосна ръката на Хана, тя се стегна в очакване на най-лошото. До този момент сигурно вече се беше превърнала в някакъв ужасен трол.

— Ти ли си Хана? — попита момичето с ясен, мелодичен глас.

Хана се опита да отговори, но думите заседнаха в гърлото й. Тя издаде някакъв звук, който беше нещо средно между хълцане и оригване.

— Да — успя най-накрая да произнесе, а бузите й пламтяха от унижение.

Момичето протегна ръка. Дългите й нокти бяха лакирани с черен лак „Шанел“.

— Аз съм Айрис — каза тя. — Твоята съквартирантка.

— 3-здрасти — предпазливо произнесе Хана, загледана в бледозелените бадемови очи на Айрис.

Момичето отстъпи назад и я огледа възторжено от главата до петите. След това й протегна ръка.

— Ела с мен — пропя тя. — Ние не говорим с ненормалници.

Всички на масата въздъхнаха гневно. Лицето на Алексис се издължи като на кон. Руби подръпна нервно косата си. Тара яростно поклати глава, сякаш Хана се канеше да изяде нещо отровно, и беззвучно произнесе думата „кучка“.

Но Айрис ухаеше на люляк, а не на сироп за кашлица. Беше облечена със същата кашмирена жилетка, каквато Хана си беше купила две седмици по-рано в „Отър“, и нямаше оплешивяващи петна по главата си. Преди много време Хана се беше заклела, че никога повече няма да бъде смотанячка. Това правило важеше дори в психиатричната клиника.

Тя потръпна, изправи се и вдигна чантата си от земята.

— Простете, дами — каза Хана със сладък глас и им изпрати въздушна целувка. След това хвана Айрис под ръка и двете се отдалечиха, без да поглеждат назад.

Докато излизаха от ресторанта, Айрис се наведе към Хана и прошепна в ухото й:

— Извади голям късмет, че попадна в моята стая, а не при някой от другите откачалки. Аз съм единственият нормален човек тук.

— Слава Богу — промърмори Хана под носа си и завъртя очи.

Айрис се спря и я изгледа. Устните й се разтеглиха в усмивка, която сякаш казваше: „Да, ставаш“. И Хана осъзна, че Айрис може би също става. Дори нещо повече. Двете си размениха погледи, които само красивите, популярни момичета можеха да разберат.

Айрис завъртя един рус кичур коса около показалеца си.

— Какво ще кажеш за кална баня след вечеря? Предполагам, че вече знаеш за спа салона.

— Идеално — кимна Хана. Внезапно тя се изпълни с надежда. Може би в края на краищата това място нямаше да се окаже чак толкова зле.

В сряда следобед Ариа седеше до кухненската маса в новата къща на Байрън и Мередит, загледана мрачно в кесийката с органичните медено пшенични кракери. Къщата беше построена през петдесетте, с позлатени гипсови отливки на таваните, триетажна тераса и красиви френски врати, които водеха от стая в стая. За нещастие кухнята беше малка и тясна, а уредите в нея не бяха подновявани от епохата на Студената война. За да маскира старомодния й вид, Мередит беше свалила карираните тапети и беше боядисала стените в неоново зелено. Сякаш това щеше да подейства успокояващо на бебето.