Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Ариа облиза солта от кракерите, която беше полепнала по пръстите й. Ха. Значи Ноъл не беше казал на Майк, че са били заедно на сеанс. Изглежда, че не беше казал и на пресата.

— Просто случайно се срещнахме на едно място.

— Той много си пада по теб. — Майк вдигна на масата краката си, обути в мръсни маратонки.

Ариа наведе глава и се загледа в нещо на пода, което приличаше на сдъвкани мюсли.

— Не, не ме харесва.

— В четвъртък ще прави купон у тях — додаде Майк. — Нали знаеш за това? Техните отиват извън глада и Ноъл и братята му са решили да дивеят.

— Защо прави купона в четвъртък?

— Защото това е новата събота — отбеляза саркастично брат й и завъртя очи, сякаш очакваше всички да го знаят. — Ще бъде зверско. Трябва да дойдеш.

— Не, благодаря — отвърна бързо Ариа. Последното нещо, от което имаше нужда, беше поредният купон на Ноъл Кан, който щеше да бъде пълен с типични роузуудски момчета, които се напиват, типични роузуудски момичета, които повръщат шоколадовите си мартинита и типични роузуудски двойки, които се натискат на големите дивани в стил Луи XV.

На вратата се позвъни и двамата се сепнаха.

— Ти отвори — настоя Ариа. — Ако е някой от пресата, не съм си вкъщи. — Репортерите бяха станали толкова нахални, че звъняха на вратата им по няколко пъти на ден; Ариа очакваше, че някой ден направо ще нахълтат вътре.

— Няма проблем. — Майк се погледна в огледалото в коридора и приглади косата си.

Преди да отвори вратата, Ариа осъзна, че се вижда отлично от верандата. Ако бяха репортерите, те щяха да изблъскат Майк и нямаше да я оставят на мира. Усети как я изпълва паника, огледа се и се втурна към килера, напъха се под рафта с кафявия ориз и затвори вратата.

В килера миришеше на пипер. Едно от клеймата на Мередит — думи, прогорени в дървени плочи — се подаваше над кутията с кускус. ЖЕНИ, ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ, пишеше на него.

Ариа чу как входната врата се отваря със скърцане.

— К’во ста-а-а-а? — извика Майк. Чу се пляскане на длани и тропот на маратонки по коридора. Два чифта маратонки. Ариа надникна през процепите на вратата, чудейки се какво става. За свой ужас видя Майк да води Ноъл Кан в кухнята. Какво правеше той тук?

Майк огледа объркано кухнята. Когато се обърна към килера, той повдигна изненадано вежди и отвори малката врата.

— Намерих я! — изрева той. — Скатала се е при ориза!

— Иха! — Главата на Ноъл се появи до неговата. — Ще ми се да намеря Ариа в моя килер!

— Майк! — Ариа се измъкна бързо от килера, сякаш не беше влязла там, за да се скрие. — Трябваше да кажеш, че ме няма у дома!

Майк сви рамене.

— Това се отнасяше само за пресата. Не за Ноъл .

Ариа ги изгледа изпитателно. Тя все още не се доверяваше на Ноъл. Освен това изпитваше лек срам заради поведението си на сеанса. Беше прекарала няколко минути в малката тоалетна на окултния магазин, вперила налудничав поглед в обявата за изчезнали хора. Най-накрая Ноъл почука на вратата и й каза, че токът е спрял и всички трябва да си вървят.

Той се обърна и се загледай плакатчето с упражнения за бременни, което Мередит беше залепила на хладилника. Голяма част от тях бяха за заякване на вагиналните мускули.

— Исках да поговоря с теб, Ариа. — Той погледна Майк. — Насаме, ако може.

— Разбира се! — избумтя възторжено Майк. Той хвърли към сестра си един поглед, с който й казваше „Гледай да не прецакаш нещата!“, след което се оттегли в съседната стая.

Очите на Ариа блуждаеха на всички страни, само не и към лицето на Ноъл.

— Ъ-ъ-ъ, искаш ли нещо за пиене? — попита тя, чувствайки се ужасно неудобно.

— Разбира се — отвърна Ноъл. — Вода става.

Ариа се обърна към хладилника и му наля студена вода от диспенсъра. Гърбът й беше изпънат и напрегнат. Все още усещаше миризмата на пренаталния шейк от водорасли и тиквен сок, който Мередит беше забъркала петнайсетина минути по-рано. След като се върна до масата с чашата за Ноъл, той бръкна в раницата си, извади една сива найлонова торбичка и й я подхвърли.

— За теб!

Ариа я отвори и извади голям пакет с нещо, което приличаше на кал. ТАМЯН ЗА УСПЕХ, пишеше на етикета. Когато Ариа го приближи към носа си, миризмата й събра очите. Миришеше на котешка тоалетна.

— О! — промърмори тя, без да знае как да го приеме.

— Купих го от онзи шантав магазин — обясни Ноъл. — Предполага се, че носи късмет. Онзи магьосник ми каза, че трябва да го изгориш в магическия кръг, каквото и да значи това, по дяволите.