Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Тя въздъхна тежко и Байрън я погледна скришом. Днес баща й изглеждаше още по-рошав, косата му стърчеше на всички страни. Въпреки студа той не носеше палто, а на лакътя на дебелия му вълнен пуловер беше цъфнала дупка. Ариа се сети, че го беше купил, докато живееха в Исландия. В този миг си пожела семейството й въобще да не беше напускало Рейкявик.

— Как си? — попита я Байрън с нежен глас.

Ариа сви рамене. Подминаха ъгъла, където се бяха събрали група ученици, които чакаха училищния автобус. Те разпознаха Ариа от новините и започнаха да я сочат с пръст. Тя бързо вдигна качулката си, обшита с изкуствена кожа, и се сгуши в нея. Поеха по улицата на Спенсър. На завоя беше паркирал един голям общински камион, а зад него — полицейска кола. От другата страна на улицата Джена Кавана, придружавана от голямата си немска овчарка, се придвижваше бавно към лексъса на госпожа Кавана, избягвайки внимателно големите ледени буци. Ариа потръпна. Джена знаеше много повече за Али, отколкото показваше. Ариа се чудеше дали случайно не пази някоя ужасна тайна — в деня на празненството на Мередит Джена стоеше в двора на Ариа и сякаш искаше да й каже нещо. Но когато Ариа я попита какво не е наред, Джена се обърна и си тръгна. Освен това като че ли познаваше и Джейсън Дилорентис много добре — но защо предишната седмица той се е карал с нея в къщата й? И защо А. им го беше съобщил, щом Джейсън нямаше нищо общо със смъртта на Али?

— Полицай Уайлдън каза, че вие, момичета, се опитвате да разберете кой е истинският убиец на Али — обади се Байрън. Гласът му избумтя толкова силно и неочаквано, че Ариа подскочи. — Но, скъпа, ако Иън не я е убил, ченгетата ще разберат кой го е направил. — Той се почеса по врата; нещо, което правеше само когато се намира под стрес. — Тревожа се за теб. Ила също.

Ариа примигна при споменаването на майка й. Родителите й се бяха разделили през есента и двамата бяха завързали нови връзки. Откакто Ила започна да се среща с Ксавие, развратен художник, който се беше нахвърлил на Ариа, тя избягваше майка си. Баща й определено имаше право, но тя вече беше твърде затънала в разследването, за да се откаже изведнъж.

— Ако си излееш душата, ще се почувстваш по-добре — каза Байрън, след като Ариа не отговори, и намали музиката.

Подминаха една ферма, в която се разхождаха шест упорити бели лами алпака, след това — край „Уауа“. Трябва да спрете да повтаряте, че сте видели Алисън , отекна в съзнанието й гласът на Уайлдън. Нещо в него не спираше да я тревожи. Той звучеше толкова… агресивно .

— Не съм сигурна какво видяхме — призна тя с тих глас. — Ще ми се да вярвам, че просто сме се нагълтали с твърде много пушек и това е. Но какви са шансовете всички едновременно да видим Али, която прави едно и също нещо? Не е ли твърде странно?

Байрън включи мигача и премина в дясното платно.

— Странно е. — Той отпи кафе от чашата си. — Помниш ли как преди няколко месеца ме попита дали призраците могат да пращат есемеси?

Ариа си спомняше смътно за този разговор, но определено беше разговаряла за това с Байрън, след като старият А. беше изпратил първото си послание. Преди тялото на Али да бъде открито в задния им двор, Ариа дълго време се беше чудила дали призракът на приятелката й не изпраща тези есемеси от отвъдното.

— Някои хора вярват, че мъртвите не могат да намерят покой, докато не предадат някакво важно послание. — Байрън спря на светофара зад една тойота приус, на чиято броня беше залепен стикер „ТИ ГОНИШ!“.

— Какво искаш да кажеш? — сепна се Ариа.

Минаха покрай Часовниковата кула, скъп жилищен комплекс със собствен голф клуб, и малкия градски парк. Неколцина смелчаци, облечени с дебели анораци, разхождаха кучетата си. Байрън издиша шумно през носа си.

— Просто искам да кажа, че… смъртта на Алисън е загадка. Арестуваха убиеца й, но всъщност никой не знае какво точно е станало. А вие, момичета, сте били точно на мястото, където Алисън е намерила смъртта си. Години наред тялото й е лежало там.

Ариа протегна ръка, взе чашата с кафе на баща си и отпи от нея.

— Да не би да казваш, че… сме видели призрака на Али?

Байрън сви рамене и зави надясно. Навлязоха в алеята на „Роузууд дей“ и се наредиха на опашка след колоната от автобуси.

— Може би.

— И смяташ, че тя иска да ни каже нещо? — попита недоверчиво Ариа. — Значи и ти не вярваш, че Иън го е направил?

Байрън поклати енергично глава.

— Не, не казвам такова нещо. Просто понякога определени неща не могат да бъдат обяснени по рационален начин.