Сара Шепард - Мис Безсърдечна

— Пъпеш? — попита мило Кейт, побутвайки с дразнещо слабите си ръце чинията към Хана.

— Не? — благодаря — отвърна Хана със същия захаросан глас. Като че ли след партито в „Радли“ те се намираха в примирие — Кейт дори се усмихваше, когато Хана и Майк се събраха, — но Хана не искаше да насилва нещата.

В този миг Кейт ахна.

— Опа — прошепна тя и побърза да придърпа сутрешния брой на „Филаделфия сентинел“ към себе си. Опита се да го сгъне преди Хана да прочете заглавията на предната страница, но беше твърде късно. Там имаше голяма снимка на Хана, Спенсър, Емили и Ариа, застанали на фона на горящата гора. Още колко лъжи можем да понесем ?, пишеше над една от колонките. Според четирите най-добри приятелки, Алисън Дилорентис се е върнала от отвъдното .

— Съжалявам, Хана. — Кейт покри материала с чинията си със сирене.

— Няма проблем — сопна й се Хана, като се опитваше да преглътне раздразнението си. Какво им ставаше на тия репортери? Няма ли по-важни неща, с които да се занимават? Освен това, ало-о-о, това е било просто халюцинация, породена от вдишания пушек!

Кейт отхапа изискано от пъпеша.

— Искам да ти помогна, Хан. Ако трябва да застана до теб пред камера или нещо такова, за да те защитя — с удоволствие ще го направя.

— Благодаря — отвърна саркастично Хана. Кейт си умираше да бъде център на вниманието. В този момент забеляза снимка на Уайлдън на видимата част от страницата на вестника. Полицейското управление на Роузууд — пишеше в текста под снимката. Наистина ли правят всичко, което могат ?

Това вече наистина си заслужаваше да бъде прочетено. Уайлдън може и да не беше убил Али, но през последните няколко седмици определено се държеше странно. Както онзи път, когато беше предложил да закара Хана у тях и шофираше с много над разрешената скорост в насрещното платно, при приближаваща се кола. Или как беше настоял да спрат да говорят, че Али е жива… В противен случай… Наистина ли Уайлдън се опитваше да ги защити или имаше свои причини да ги накара да си мълчат за Али? И щом Уайлдън беше невинен, кой, по дяволите, беше запалил пожара… и защо?

— Хана. Добре. Станала си.

Хана се обърна. На вратата стоеше баща й, облечен в закопчана до врата риза и раирани панталони. Косата му беше все още влажна от душа.

— Може ли да поговорим за момент? — попита той, наливайки си чаша кафе.

Хана остави чашата си на масата. Ние ?

Господин Мерин се приближи до масата и дръпна последния стол. Той изскърца по плочките.

— Преди няколко дни получих имейл от д-р Аткинсън. — Той не сваляше поглед от дъщеря си, сякаш очакваше от нея да се досети за какво става въпрос.

— Кой е той? — попита най-накрая тя.

— Училищният психолог — обади се Изабел с тона на всезнайка. — Много е мил. Кейт се срещна с него, докато се запознаваше с училището. Той настоява учениците да го наричат Дейв.

Хана потисна желанието си да изсумти. Какво, да не би прилежната Кейт да се е подмазала на целия училищен персонал?

— Д-р Аткинсън те е наблюдавал в училище — продължи баща й. — Той е много загрижен за теб, Хана. Смята, че в резултат на смъртта на Алисън и катастрофата, си развила посттравматично стресово разстройство.

Хана изпи остатъка от кафето в чашата си.

— От това не се ли разболяват войниците?

Господин Мерин завъртя платинения пръстен, който носеше на дясната си ръка. Беше подарък от Изабел и след като се оженеха, той щеше да го прехвърли на лявата си ръка. Гадост .

— Очевидно може да се случи на всеки, който е преживял нещо наистина ужасно — обясни той. — Обикновено хората се обливат в студена пот, получават сърцебиене, такива неща. Освен това преживяват случилото се многократно.

Хана проследи с поглед шарките по кухненската маса. Добре де, тя беше изпитала подобни симптоми, обикновено преживяваше момента, в който Мона я беше блъснала с джипа си. Но пък нали всеки би откачил, ако нещо такова му се случи.

— Чувствам се страхотно — изчурулика тя.

— Първоначално въобще не обърнах внимание на писмото — продължи господин Мерин, игнорирайки думите й, — но вчера поговорих с болничния психиатър, след като те изписаха. Потта и сърцебиенето не са единствените симптоми на посттравматичния стрес. Той може да се прояви по много други начини. Като например проблеми в храненето.

— Нямам проблеми с храненето — сопна му се ужасената Хана. — Нали ме виждате, че си хапвам!

Изабел се прокашля и погледна към Кейт. Тя нави кичур от кестенявата си коса на показалеца си.