Сара Шепард: Не питай, не казвай

В кухнята беше още по-горещо отпреди. От смесените миризми на панирани хапки и пикантни сирена й се зави свят. Тя се облегна на плота и си пое дълбоко дъх. Когато отново погледна към всекидневната, Емили беше навела глава. Добре .

За сметка на това някой друг я гледаше упорито. Очевидно Уайлдън беше забелязал безмълвната й размяна на погледи с Емили. Спенсър почти можеше да чуе тракането на механизмите в главата на бившия детектив: каква ли е причината прочутото им, прекрасно приятелство да стане на пух и прах?

Спенсър затръшна кухненската врата и се оттегли в сутерена с бутилка шампанско в ръка. Нямаш късмет, Уайлдън . Нито той, нито който и да е друг щеше някога да научи тази тайна.

— Моля ви, не го закачайте на метална закачалка — рече сърдито матроната с прошарена коса, докато подаваше коженото си палто на Емили. След това без дори да й благодари, тя се понесе към всекидневната на семейство Хейстингс и се настани на канапето. Каква снобка .

Емили окачи на закачалка палтото й, което миришеше на смесица от тоалетна вода, цигари и мокро куче, прикрепи му номерче и внимателно го прибра в големия дъбов гардероб в кабинета на господин Хейстингс. Край кучешката вратичка се въртяха Руфъс и Беатрис, двата лабрадудъла на Спенсър, очевидно раздразнени, че не ги пускат на партито. Емили ги потупа по главите и кучетата размахаха опашки. Поне те се радваха да я видят.

Тя седна на столчето до масата, където приемаше връхните дрехи, и предпазливо огледа стаята. Спенсър отново се беше върнала в кухнята и повече не се появи. Емили не беше сигурна дали да се чувства облекчена, или разочарована.

Къщата на семейство Хейстингс си беше все същата: във фоайето висяха стари картини на различни роднини, всекидневната беше обзаведена с претрупани френски кресла и дивани, а тежки завеси със златисти шевици закриваха прозорците. Докато бяха още в шести и седми клас, Емили, Спенсър, Али и останалите си представяха, че това са кралските покои във Версай. Али и Спенсър често се караха коя да бъде Мария-Антоанета; Емили обикновено беше придворна дама. Веднъж, докато играеше ролята на Мария-Антоанета, Али накара Емили да й направи масаж на краката.

— Нали знаеш, че адски ти харесва — подразни я тя.

Емили усети как се потапя в море от отчаяние.

Мислите за миналото й носеха само болка. Защо не можеше да затвори всички тези спомени в кутия, да я изпрати на Южния полюс и завинаги да се отърве от тях!

— Пак си се изгърбила — изсъска нечий глас.

Емили вдигна глава. Пред нея стоеше майка й, която я гледаше намръщено. Тя беше облякла синя рокля, която разкриваше неприятния луфт между краката й, а под мишницата си беше пъхнала чантичка от фалшива змийска кожа.

— И не забравяй да се усмихваш — додаде госпожа Фийлдс. — Изглеждаш нещастна.

Емили сви рамене. Какво да прави, да се хили като ненормална? Да започне да пее?

— Тази работа не е кой знае колко забавна — рече тя.

Ноздрите на майка й пламнаха.

— Госпожа Хейстингс беше толкова любезна да ти даде подобна възможност. Моля те, не я отхвърляй, както постъпваш с всичко останало.

Ох . Емили скри погледа си зад червеникаворусия си бретон.

— Няма да се откажа.

— Тогава просто си върши работата. Изкарай малко пари. Бог ми е свидетел, че всяка монета има значение.

Госпожа Фийлдс се отдалечи, усмихвайки се приятелски на съседите. Емили се отпусна на стола, опитвайки се да потисне сълзите си. Не я отхвърляй, както постъпваш с всичко останало . Майка й ужасно се ядоса, когато миналия юни Емили напусна отбора по плуване без каквото и да било обяснение и прекара цялото лято във Филаделфия. През есента отказа да се върне обратно в отбора. В областта на плувните спортове изпускането на няколко месеца тренировки означаваше проблеми, особено когато ставаше въпрос за колежанските стипендии. Изпускането на два сезона си беше абсолютен провал.

Родителите й бяха съсипани. Осъзнаваш ли, че ако не получиш стипендия, ние не можем да си позволим да плащаме за университет? Осъзнаваш ли, че проваляш бъдещето си?

Емили не знаеше какво да им отговори. В никакъв случай нямаше да им признае защо е напуснала отбора. Не и докато беше жива.

Най-накрая, преди две седмици, отново се беше записала в стария си отбор с надеждата някой колежански скаут да се съжали над нея и да я избере в последната минута. Предишната година един търсач на таланти от Университета на Аризона беше проявил интерес към нея и Емили се вкопчи в идеята, че може би още я иска за отбора. Но по-рано днес трябваше да се откаже и от тази си мечта.