Сара Шепард - Не питай, не казвай

Баща й Том Мерин стоеше сред групата си политически съветници, поправяше вратовръзката си и повтаряше репликите си. Той възнамеряваше да се кандидатира за американския Сенат на изборите през ноември и днес трябваше да заснеме първата си политическа реклама, която трябваше да покаже на Пенсилвания сенаторското му излъчване. До него стоеше новата му съпруга Изабел, която побутваше бухналата си кестенява коса и приглаждаше официалния си червен костюм, подчертаващ вида й на жена на политик — особено с подплънките си, гадост — и оглеждаше оранжевеещата си кожа в малко огледалце „Шанел“.

— Уф — прошепна Хана на Майк, който нагъваше поредния сандвич от шведската маса. — Защо някой не посъветва Изабел да се откаже от изкуствения тен? Честно, прилича на умпа-лумпа!

Майк се изкиска и стисна ръката й, когато доведената й сестра Кейт премина край тях. За нещастие Кейт изобщо не приличаше на майка си — тя изглеждаше така, сякаш бе прекарала деня си в козметичния салон, където бе освежила цвета на косата си, беше си сложила изкуствени мигли и си беше избелила зъбите, така че да изглежда перфектно за рекламата на баща си. Втори баща, не че Кейт правеше някаква разлика. Не че това имаше значение и за бащата на Хана.

Изведнъж, сякаш усетила гадните мисли на Хана, Кейт се обърна наперено.

— Няма да е зле да помогнете малко. Има толкова много неща за вършене.

Хана отпи апатично глътка от кутийката си с диетична кола, която бе измъкнала от хладилника. Кейт се беше самоназначила за мини асистент на баща си и се държеше като някой стажант от „Западното крило“.

— Какво, например?

— Например можеш да ми помогнеш да си отрепетирам репликите — предложи Кейт с началнически глас. Тя вонеше на смокиновия лосион за тяло на Джо Малоун, който според Хана миришеше на мухлясала синя слива. — Имам три реплики в рекламата и искам да звуча перфектно.

— Имаш реплики? — попита изненадано Хана и прехапа език. Кейт очакваше да чуе точно това.

Както беше предположила, очите на Кейт се изпълниха с престорено съчувствие.

— О, Хана, нима ти нямаш никакви ? Чудя се защо ли? — Тя им обърна гръб и тръгна към снимачната площадка. Бедрата й се полюляваха. Вързаната на опашка лъскава коса подскачаше насам-натам. Устните й несъмнено бяха разтеглени в тържествуваща усмивка.

Трепереща от гняв, Хана грабна шепа чипс от купата и го натъпка в устата си. Беше с лук и сметана, не точно любимият й, но в този момент не й пукаше. Хана бе започнала война с доведената си сестра от мига, в който Кейт отново влезе в живота й и се превърна в едно от най-популярните момичета на „Роузууд дей“. Най-добрите й приятелки продължаваха да бъдат Наоми Циглър и Райли Улфи, две кучки, които имаха зъб на Хана от момента, в който Али/Кортни ги беше зарязала в началото на шести клас. Когато Хана отново се събра със старите си приятелки, популярността на Кейт вече не я притесняваше толкова много, но след като Спенсър, Ариа, Емили и тя вече не си говореха, Хана просто не можеше да не се дразни на Кейт.

— Не й обръщай внимание — докосна я Майк по ръката. — Тя изглежда така, сякаш си е натикала американското знаме отзад.

— Благодаря — отвърна с равен глас Хана, но думите му не я успокоиха кой знае колко.

Днес тя просто се чувстваше… унила. Ненужна. Тук имаше място само за една блестяща дъщеря и това бе момичето, което бе получило цели три реплики в рекламата.

В този момент телефонът на Майк изпиука.

— Есемес от Ариа — промърмори той, пишейки бързо отговор. — Искаш ли да я поздравя?

Хана се извърна настрани, без да каже нищо. След Ямайка Ариа и Хана се опитаха да си останат приятелки и да отидат заедно в Исландия, защото Ноъл вече беше купил билети. Но в края на лятото между тях се бяха натрупали твърде много неприятни спомени и тайни. Напоследък Хана се опитваше въобще да не мисли за старите си приятелки. Така беше по-лесно.

Някакъв дребен тип с кръгли очилца, розова раирана риза и сиви панталони запляска с ръце и стресна Хана и Майк.

— И така, Том, готови сме за теб. — Това беше Джеремая, основният съветник на господин Мерин в кампанията му — или както Хана обичаше да го нарича, неговото „кученце“. Джеремая се движеше неотлъчно до баща й и вършеше всичко необходимо. Всеки път, когато го видеше, Хана се изкушаваше да извика „къш, къш“.

Джеремая се засуети наоколо, нагласи бащата на Хана в центъра на синия екран.

— Сега ще ви запишем как казвате, че сте бъдещето на Пенсилвания — каза той с момичешки носов глас. Когато навеждаше глава, Хана виждаше нарастващото оплешивяващо петно на темето му. — Не забравяйте да опишете всички обществени дела, с които сте се занимавали досега. И не пропускайте да споменете обещанието си да сложите край на пиенето на тийнейджърите.