Сара Шепард - Не питай, не казвай

Здесь есть возможность читать онлайн «Сара Шепард - Не питай, не казвай» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2012, Издательство: Ергон, Жанр: Современные любовные романы, Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Не питай, не казвай: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Не питай, не казвай»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Вече цяла година откак злостните есемеси от А. спряха и тайната за изчезването на Алисън Дилорентис най-сетне може да бъде оставена на мира. Да спи зло под камък… или под огън, може би? А може и под… вода, примерно. Хм, знае ли човек — в Роузууд се сбъдват какви ли не призрачни сънища… Но каквото и да ти се присънва — по-добре не питай, не казвай!
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…

Не питай, не казвай — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Не питай, не казвай», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Какво? — погледна я Спенсър. — Защо?

Емили беше вперила ококорените си очи в спираловидната стълба.

Вижте .

Всички се обърнаха и присвиха очи. На горната площадка се беше появило слабо русокосо момиче с яркожълта плажна рокля. Тя имаше поразително сини очи, розови устни и белег на дясната вежда. Дори от мястото, където седяха, можеха да видят, че по тялото й има и други следи: набръчкана кожа на ръцете й, белези по врата и голите й крака. Но въпреки белезите тя излъчваше красота и самоувереност.

— Какво има? — промърмори Ариа.

— Познаваш ли я? — попита Спенсър.

— Не виждате ли? — прошепна Емили с разтреперан глас. — Не е ли очевидно?

— Какво трябва да видим? — попита разтревожено Ариа.

— Онова момиче. — Емили се обърна към тях с пребледняло лице и безкръвни устни. — Това е… Али .

Десет месеца по-късно

1.

Малко сладко парти

Една дундеста сервитьорка с перфектен маникюр тикна под носа на Спенсър Хейстингс подноса с все още димящо разтопено сирене.

— Печено бри?

Спенсър си избра една бисквитка и отхапа голяма хапка. Вкуснотия. Не се случваше всеки ден да й сервират печено бри в собствената й кухня, но точно тази събота вечер майка й беше организирала малко парти в чест на новите им съседи. През последните няколко седмици госпожа Хейстингс въобще не беше в настроение да се прави на домакиня, но сега преливаше от съседски ентусиазъм.

И като по поръчка, обгърната в облак от „Шанел №5“, в стаята връхлетя Вероника Хейстингс; на ушите й звънтяха златни обеци, а на десния й показалец блестеше огромен диамант. Пръстенът беше последната й покупка — майка й беше подменила всички бижута, които й беше подарил бащата на Спенсър, с абсолютно нови дрънкулки. Пепеляворусата й коса беше изправена и подравнена до брадичката, очите й изглеждаха огромни, благодарение на професионално положения грим и тя беше облечена с прилепнала черна рокля, която разкриваше идеално стегнатите й от пилатес ръце.

— Спенсър, приятелката ти е тук за гардеробната — рече бързо госпожа Хейстингс, докато вземаше чиниите от умивалника и ги нареждаше в миялната машина. После набързо забърса за пореден път кухненския плот, макар служителите на фирмата за почистване да си бяха тръгнали само преди час. — Виж дали ще иска нещо.

— Кой? — Спенсър набърчи нос. Не беше викала никой да й помага за организирането на партито. Обикновено за тези неща майка й наемаше студенти от университета „Холис“.

Госпожа Хейстингс въздъхна нетърпеливо и огледа безупречната си фигура в металната врата на хладилника.

— Емили Фийлдс. Оставих я да чака до кабинета.

Спенсър се вцепени. Емили беше тук? Тя определено не я беше канила.

Не можеше да си спомни кога за последен път беше разговаряла с нея — сигурно беше преди месеци. Но майка й — и останалият свят, — все още си мислеха, че двете са близки приятелки. За това беше виновна корицата на списание „Пийпъл“ — тя украси вестникарските будки малко след като истинската Али се опита да ги убие, и на нея четирите момичета, Спенсър, Емили, Ариа и Хана, позираха прегърнати. „МНОГО СА СЛАДКИ, НО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СА ЛЪЖКИНИ“, гласеше заглавието. Наскоро един репортер се беше обадил в дома на семейство Хейстингс, за да поиска интервю от Спенсър — следващата събота беше годишнината от онази ужасна нощ край езерото Поконос и читателите искаха да знаят как се справят момичетата една година по-късно. Спенсър беше отказала и беше сигурна, че останалите са постъпили по същия начин.

— Спенс?

Спенсър се обърна рязко. Госпожа Хейстингс беше изчезнала, но на нейното място стоеше по-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, облечена в шикозен сив шлифер, пристегнат с колан. Дългите й крака изпълваха чифт тесни черни панталони на „Джей Крю“.

— Здрасти. — Мелиса се приближи към сестра си и силно я прегърна. Спенсър едва не се задуши от парфюма й, който беше — че какво друго? — „Шанел №5“. Мелиса беше абсолютен клонинг на майка й, но Спенсър се опитваше да не се дразни от това.

— Толкова се радвам да те видя! — пропя монотонно Мелиса, сякаш беше отдавна изгубената леля, която не беше виждала Спенсър от бебе, макар че само два месеца по-рано двете бяха заедно на ски в курорта „Бечълър гълч“ в Колорадо.

Изведнъж някой се появи иззад гърба й.

— Здрасти, Спенсър — рече мъжът, който застана до Мелиса. Той изглеждаше странно, изтупан в сако, вратовръзка и идеално изгладени панталони в цвят каки; Спенсър беше свикнала да го вижда облечен в полицейска униформа, с пистолет в кобура. Дарън — известен още като полицай Уайлдън — беше разследващият детектив по случая с убийството на Алисън Дилорентис. Той беше разпитвал безброй пъти Спенсър за изчезналата Али — която всъщност беше Кортни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Не питай, не казвай»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Не питай, не казвай» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Сара Шепард - Хорошие девочки
Сара Шепард
Сара Шепард - Перфекционистки
Сара Шепард
Сара Шепард - Издирва се
Сара Шепард
Сара Шепард - Игра на лъжи
Сара Шепард
Сара Шепард - Безпощадно
Сара Шепард
Сара Шепард - Лукс и грях
Сара Шепард
Сара Шепард - Merginos be ydų
Сара Шепард
Отзывы о книге «Не питай, не казвай»

Обсуждение, отзывы о книге «Не питай, не казвай» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x