Сара Шепард - Не питай, не казвай

Името й наистина беше Али. Но се оказа, че те всъщност никога не са били приятелки с истинската Али. Момичето, което написа бележката в къщата край езерото, не беше същото момиче, което извади Спенсър, Ариа, Емили и Хана от дълбините на невзрачността на благотворителния бал в началото на шести клас. Нито бе момичето, с което си бяха разменяли дрехи и клюки, с което се бяха конкурирали и което следваха със сляпо обожание в продължение на година и половина. През цялото време с тях бе Кортни, представяща се за Али, която бе откраднала живота й малко след започването на шести клас. Тази Али, истинската Али, беше една непозната. Момичето, което ги мразеше с всяка фибра в тялото си. Момичето, което беше А., злият изпращач на есемеси, който беше убил Иън Томас, беше подпалил гората зад къщата на Спенсър, беше вкарал момичетата в затвора, беше убил Джена Кавана заради това, че знаеше твърде много, и беше убил близначката си Кортни — тяхната Али — в онази съдбовна нощ в края на седми клас, по време на гостуването им у Спенсър. И който им подготвяше още нещо.

Веднага щом момичетата прочетоха последното ужасяващо изречение от писмото, те надушиха дим — истинската Али беше поляла къщата с газ и беше палнала клечка кибрит. Те едва успяха да се измъкнат навреме, но Али нямаше този късмет. Когато къщата избухна, тя все още беше вътре.

А дали наистина беше така? Носеха се слухове, че е жива. Цялата история беше излязла наяве, включително размяната на близначките, и макар тя да бе хладнокръвна убийца, някои хора продължаваха да се възхищават на истинската Али. Получаваха се сигнали, че Али била забелязвана в Денвър или Минеаполис, или Палм Спрингс. Но момичетата се опитваха да не мислят за това. Животът им трябваше да продължи. Вече нямаше от какво да се страхуват.

Върху надвисналата скала се появиха две фигури. Единият беше Ноъл Кан, гаджето на Ариа; другият бе Майк Монтгомъри, неин брат и приятел на Хана. Момичетата заплуваха към изсечените в камъка стъпала.

Ноъл загърна Ариа в голяма пухкава хавлия, върху която с червен конец бе избродиран надпис „Скалите, Негрил, Ямайка“.

— Много си секси с този бански.

— Да бе, да. — Ариа наведе глава и огледа бледите си крака. Определено не беше толкова секси, колкото русокосата богиня от плажа, която по цял ден мажеше дългите си ръце и крака с олио за почерняване. Дали не беше зърнала днес Ноъл да я оглежда, или това беше просто продукт на параноичната й ревност?

— Сериозно говоря. — Ноъл я щипна по дупето. — Обещала си ми да се къпем голи през тази почивка. А като отидем в Исландия, искам да се топнем голи в онези геотермални езера.

Ариа се изчерви.

Ноъл я смушка с лакът.

— С нетърпение очакваш да идем, нали?

— Разбира се! — Ноъл беше изненадал Ариа с билети за нея, него, Хана и Майк; четиримата щяха да пътуват заедно до Исландия на разноски на свръхбогатото семейство Кан. Ариа просто нямаше как да откаже — след като Али, тяхната Али, беше изчезнала, тя беше прекарала три идилични години в Исландия. Но някъде дълбоко в себе си тя изпитваше странна неохота, зловещо предчувствие, че не трябва да ходи. Не беше сигурна защо.

След като момичетата облякоха плажните си рокли, саронги и, в случая на Емили, с няколко номера по-голяма тениска „Ърбан Аутфитърс“ с думите MERCI BEAUCOUP 1 1 Благодаря много (фр.) — Б.пр. , щамповани отпред, Ноъл и Майк ги поведоха към тропическия ресторант на покрива на хотела. Край бара се бяха струпали множество други младежи, дошли също на почивка, флиртуваха и пиеха текила на екс. В ъгъла се кискаха група момичета, облечени с къси роклички и обувки на високи токчета. Високи, загорели момчета с летни шорти и прилепнали потници, обули на босо маратонки „Пума“, надигаха бири и обсъждаха спортни теми. Въздухът беше наелектризиран от обещанията за късни срещи, пиянски спомени и нощно къпане в басейна на хотела.

Във въздуха пулсираше и още нещо, което четирите момичета усетиха веднага. Освен възбудата, разбира се… там се усещаше и намек за опасност. Това бе една от онези нощи, в които всичко щеше да бъде чудесно… или ужасно.

Ноъл се изправи.

— Питиета! Какво искаме?

— „Ред страйп“ — отвърна Хана. Спенсър и Ариа кимнаха утвърдително.

— Емили? — обърна се Ноъл към нея.

— За мен безалкохолна бира — каза Емили.

Спенсър я прегърна през рамо.

— Добре ли си? — Емили не си падаше особено по купоните, но беше наистина странно, че дори по време на почивката не си позволяваше да се отпусне.