Сара Шепард - Не питай, не казвай

Емили притисна длан към устата си. После се надигна тромаво от мястото си и тръгна към малката тоалетна в ъгъла.

— Просто трябва да…

Всички я проследиха с погледи как лавира между двойките на дансинга и бързо се шмугва зад розовата врата. Майк присви очи.

— Това да не е отмъщението на Монтесума?

— Не знам… — отвърна Ариа. Те всички внимаваха да не пият вода от чешмата, но след пожара Емили като че ли не беше на себе си. Тя беше влюбена в Али. Сърцето й беше разбито, когато най-добрата й приятелка и дългогодишен обект на чувствата й се завърна, а това, че се беше опитала да я убие, сигурно напълно я беше съсипало.

Телефонът на Хана изжужа, нарушавайки мълчанието им. Тя го извади от плажната си чанта и изпъшка.

— Вече е официално. Баща ми се кандидатира за сенатор. Онзи глупак от предизборния му щаб ме пита дали може да се срещнем, след като се прибера.

— Наистина ли? — Ариа преметна ръката си през раменете на приятелката си. — Хана, това е страхотно!

— Ако спечели, ти ще бъдеш Първата дъщеря! — рече Спенсър. — Ще те има на кориците на всички списания!

Майк придърпа стола си към нея.

— Мога ли да бъда личния ти агент от тайните служби?

Хана загреба цяла шепа чипс от купата на масата и го натъпка в устата си.

— Няма да бъда Първата дъщеря. Кейт ще бъде. — Сега доведената му дъщеря и новата съпруга бяха истинското му семейство. Хана и майка й бяха отхвърлени.

Ариа я плесна игриво по ръката и гривните й зазвъняха.

— Ти си по-добра от нея и го знаеш много добре.

Хана завъртя презрително очи, макар да беше благодарна на Ариа, че се опитва да я разведри. Това бе едно от хубавите неща, които бяха произлезли от бедствието Али: те четирите отново бяха най-добри приятелки. Връзката им бе по-силна отвсякога. Бяха се заклели да останат приятелки завинаги. Вече нищо нямаше да застане между тях.

Ноъл се върна с питиетата. Всички грабнаха чашите си, чукнаха се и казаха: „Еха, мон !“ с фалшив ямайски акцент. Емили се върна от тоалетната, все още пребледняла, но когато отпи от бирата си, се усмихна весело.

След вечеря Ноъл и Майк отидоха при масата за въздушен хокей и започнаха да играят. Диджеят усили музиката и от тонколоните гръмна песен на Алиша Кийс. Няколко души започнаха да се кривят на дансинга. Едно момче с вълниста кестенява коса и пухкаво телосложение улови погледа на Спенсър и й махна с ръка да се присъедини към него.

Ариа я смушка с лакът.

— Давай, Спенс!

Спенсър извърна глава и се изчерви.

— Ох, противен е!

— Според мен е идеалното лекарство за Андрю — обади се Хана. Андрю Кембъл, приятелят на Спенсър, беше скъсал с нея месец по-рано; очевидно проблемите на Спенсър с Али и А. му бяха дошли „в повече“. Бъзльо .

Спенсър отново погледна момчето на дансинга. Не можеше да не признае, че е сладък. След това забеляза емблемата на фланелката му. „Екип Принстън“. Университетът беше на първо място в списъка й.

Хана също забеляза емблемата и очите й светнаха.

— Спенс! Това е знак! Може да се окажете в едно и също общежитие!

Спенсър отвърна поглед.

— Като че ли ще ме приемат.

Момичетата се спогледаха изненадано.

— Разбира се, че ще те приемат — каза тихо Емили.

Спенсър взе чашата си и отпи сериозна глътка, пренебрегвайки любопитните им погледи. Истината бе, че през последните няколко месеца беше позанемарила училището — не беше ли напълно нормално, след като тъй наречената им „най-добра приятелка“ се опита да ги убие? Когато за последен път беше проверила точките си, тя се беше сринала до двайсет и седмо място. Никой с подобен успех не влизаше в „Айви лигата“ 2 2 Група висши училища в САЩ, които се отличават с отлично академично качество и високи критерии за прием. — Б.пр. .

— Предпочитам да остана с вас, мацки — рече Спенсър. Не й се мислеше за училище по време на почивката.

Ариа, Емили и Хана свиха рамене и отново надигнаха чашите си.

— За нас — каза Ариа.

— За приятелството ни — съгласи се Хана.

Всяка от тях се потопи в своята въображаема Дзен градина и за пръв път от месеци никоя не се замисли за ужасното си минало. В съзнанията им не се появиха заплашителни есемеси. Роузууд им изглеждаше като в някоя друга слънчева система.

Диджеят пусна стара песен на Мадона и Спенсър се надигна от стола си.

— Да танцуваме, мацки.

Останалите също се надигнаха, но Емили сграбчи ръката на Спенсър и бързо я дръпна обратно на стола.

— Не мърдай.