Сара Шепард - Никога не казвай никога

Шарлът погледна Мадлин.

— Това не беше ли денят, когато ние…

— Не — сопна й се Мадлин, стрелвайки Шарлът с леден поглед. След това се обърна към Ема. — Никоя от нас не знае къде си била в онзи ден, Сътън. Някой друг ще трябва да ти излекува амнезията.

Флуоресцентната светлина се отразяваше в порцелановата кожа на Мадлин. Тя гледаше Ема с присвити очи, сякаш я предизвикваше да зареже темата. Шарлът ги изгледа последователно, внезапно застанала нащрек. Дори Лоръл стоеше вцепенена пред тях.

Ема зачака, знаейки, че е напипала нещо, с надеждата, че някой ще й подскаже какво е то. Но когато напрегнатата тишина се проточи, тя се отказа. Втори дубъл, помисли си тя, бръкна в джоба си и стисна сребърния амулет-влакче.

— Както и да е. Напоследък си мисля, че е време за някой нов номер в Играта на лъжи.

— Страхотно — промърмори Шарлът и отново се съсредоточи върху въртящата се купчина глина върху грънчарското й колело. — Някакви идеи?

В другия край на стаята едно момиче си миеше ръцете в умивалника, а от пещта се разнесе силен трясък.

— Номерът, когато откраднахме колата на мама, беше жесток. — Тя си спомни, че беше гледала точно този клип на компютъра на Лоръл. — Може би трябва пак да направим нещо подобно.

Мадлин кимна, замислена.

— Може би.

— Само че… да бъде малко по-смахнат — продължи Ема, произнасяйки думите, които беше репетирала предишната нощ в спалнята на Сътън. — Например да оставим нечия кола в автомивката. Или да я вкараме в басейна. Или да я изоставим на железопътната линия.

Щом спомена железопътната линия, Шарлът, Лоръл и Мадлин изведнъж се напрегнаха. Стомахът на Ема се сви. Бинго.

— Много смешно. — Шарлът удари силно буцата глина с юмрук.

— Забрави ли, че повторенията са забранени? — изсъска Лоръл през рамо.

Мадлин избърса чело с опакото на ръката си и погледна Ема.

— Да не би да се надяваш, че и ченгетата ще се появят пак?

Ченгетата. Опитвах се с всички сили да си спомня. Но онзи проблясък с железопътната линия просто избледня.

Ема погледна към приятелките на Сътън. Усещаше устата си пресъхнала. Но преди да успее да формулира следващия си въпрос, интеркомът в стаята пропука.

— Внимание! — разнесе се тъничкото гласче на Аманда Донован, ученичка от горните класове, която четеше ежедневните съобщения. — Време е да обявим победителите в тазгодишния конкурс за Хелоуин, за които гласуваха нашите талантливи момчета от отборите по футбол и волейбол и прекрасните ни атлети! Партито е след две седмици, гоблини и призраци, така че побързайте да се сдобиете с билети преди да са свършили! Аз и кавалерът ми вече го направихме!

Мадлин сви отвратено устни.

— Че с кого би могла да отиде Аманда? С чичо Уес?

Шарлът и Лоръл се изкискаха. Чичото на Аманда беше Уес Донован, спортен говорител, който имаше собствено предаване по радио Сириус. По време на сутрешните си обявления Аманда толкова често споменаваше името му, че Мадлин се закле, че те са тайни любовници.

— Моля, присъединете се към поздравленията за Нора Алварес, Мадисън Кейтс, Дженифър Морисън, Зоуи Мичъл, Алиша Янг, Тинсли Цимерман…

При обявяването на всяко име Мадлин, Шарлът и Лоръл реагираха, като показваха вдигнат или насочен надолу палец.

— … и Габриела и Лилиана Фиорело, нашите първи хелоуински близнаци! — заключи Аманда. — Поздравления, дами.

Мадлин премигна няколко пъти, сякаш се опитваше да се отърси от сън.

— Близначките Туитър? Придворни дами?

Шарлът изсумтя.

— Че кой би гласувал за тях?

Погледът на Ема скачаше от едната към другата, опитвайки се да не изостава. Габи и Лили Фиорело, близначките Туитър, бяха двуяйчни близначки от техния клас. И двете имаха големи сини очи и медноруси коси, но се различаваха по някои белези, като например бенката на брадичката на Лили или устните на Габи, които бяха същите като на Анджелина Джоли. Ема все още не беше наясно дали Габи и Лили са членове на групичката им; те също гостуваха на Шарлът онази нощ, когато незнайният нападател се опита да удуши Ема, но не участваха в Играта на лъжи. С отнесените си изражения, еднаквите си разсъждения и пристрастеността си към айфоните, те оставиха у Ема впечатлението за пух без съдържание, момичешки еквивалент на нискокалоричен захарен памук.

Аз обаче не бях на същото мнение. Ако имаше нещо, което бях научила, то това бе, че видът много често лъже…

Сякаш по поръчка четири телефона иззвъняха едновременно. Шарлът, Мадлин, Лоръл и Ема грабнаха айфоните си. На екрана на еминия се появиха две съобщения, едно от Габи, едно от Лили. „Знаехме, че сме прекрасни!“ — гласеше есемесът на Габи.