Щрак.
Ема подскочи и врътна глава надясно. От другата страна на корта, точно под дърветата, се виждаше слабото сияние от мобилен телефон, сякаш някой седеше там и ги наблюдаваше.
— Видя ли това?
— Кое? — прошепна Итън.
Ема протегна шия. Около тях цареше пълна тъмнина, но тя не успя да се отърси от тревожното усещане, че някой е видял — и чул — всичко.
Понеделник сутринта Ема седеше пред грънчарското колело в кабинета по приложни изкуства в гимназия „Холиър“. Тя беше обградена от купчини сивкава глина, дървени инструменти за рязане и резбоване и несиметрични бокали, подредени върху дървени летви, в очакване да бъдат изпечени в пещта. Въздухът миришеше на мокра пръст и наоколо се носеше непрекъснатото бръмчене на въртящи се грънчарски колела и потракването на тромави крака върху педалите.
Мадлин седеше на стол вдясно от Ема и гледаше грънчарското си колело така, сякаш е уред за мъчение.
— Какъв е смисълът да се изработват грънци? Тези неща не ги ли продават в „Потъри барн“ 1 1 Игра на думи. „Потъри барн“ е американска верига магазини за мебели, а буквално означава „хамбар с грънци“. — Б.пр.
?
Шарлът изсумтя.
— В „Потъри барн“ не продават грънци! Да не би да смяташ, че в „Крейт & Баръл“ продават щайги и бъчви?
— А в „Пиър 1“ се продават стълбове? — изкиска се Лоръл, която седеше пред тях.
— Момичета, по-малко разговори, повече творчество — каза госпожа Гилиъм, инструкторката им по приложни изкуства, която обикаляше между колелата, подрънквайки с гривната на глезена си. Госпожа Гилиъм беше от онези хора, чийто вид разкриваше от километри, че е учител по приложни изкуства. Обличаше се с широки жарсени панталони, жакардови фланелки и дизайнерски огърлици, които носеше върху туники от ръчно боядисан плат, миришещи на мухлясало пачули. Говореше с патос, напомняйки на Ема за една възрастна социална работничка на име госпожа Туерк, която винаги говореше така, сякаш рецитира монолог от Шекспир. И ето ни отново тук, Ема… дали в този дом за храненичета в Невада към теб са се отнасяли добре?
— Отлична работа, Ниша — пропя госпожа Гилиъм, когато мина покрай масата за гланциране, където няколко ученици боядисваха грънците си в пастелни тонове. Ниша Банерджи, която заедно със Сътън беше капитан на отбора по тенис, се обърна и се ухили триумфално на Ема. В очите й проблесна искрена омраза, от която Ема изпита страх. Още щом влезе в живота на Сътън й стана ясно, че Ниша и Сътън бяха имали сериозни сблъсъци, и Ниша винаги я гледаше с лошо око.
Ема извърна глава и сложи една топка глина в центъра на колелото, захлупи я с шепи и бавно го завъртя, придавайки й постепенно формата на бокал. Лоръл тихичко подсвирна.
— Откъде знаеш как да го направиш?
— Ами… късмет на начинаещия. — Ема сви рамене, сякаш не е направила кой знае какво, но ръцете й леко трепереха. В главата й се появи новинарско заглавие: Майсторски грънчарски умения разкриват Ема Пакстън, която се преструва на Сътън Мърсър. Скандал! В Хендерсън Ема беше посещавала курсове по грънчарство. След училище прекарваше часове пред колелото; това беше предпочитаната алтернатива пред прибирането у дома при Урсула и Стив, нейните приемни родители-хипита, с които живееше по онова време и които не вярваха в къпането. Правилото за избягването на всякакви миещи препарати се прилагаше върху тях, дрехите им и осемте им мърляви кучета.
Ема разряза бокала с ръка и въздъхна с фалшиво разочарование, когато творението й се изкриви.
— Дотук с успеха ми.
Щом госпожа Гилиъм влезе в пещта, където изпичаха керамичните съдове, Ема погледна към Мадлин и махна крака си от педала на грънчарското колело. Приятелките на Сътън продължаваха да изглеждат най-вероятните убийци на близначката й. Но все още не бе намерила никакви доказателства за това.
Тя избърса ръцете си с кърпа, извади айфона на Сътън и прегледа календара.
— Ъъъ, мацки? — рече тя. — Някой помни ли кога за последен път си изрусявах кичурите? Забравила съм да го отбележа в календара, а искам да си направя сметка кога да отида пак. Дали не беше… на трийсет и първи август?
— Какъв ден беше това? — попита Шарлът. Тя изглеждаше изморена, сякаш цяла нощ не бе спала. Притисна глината твърде силно и превърна купата, която правеше, в разкашкана палачинка.
Ема отново прегледа календара.
— Ами… беше денят преди купона у Ниша. — Денят преди Мадс да ме отвлече край каньона Сабино, взимайки ме за Сътън. Или може би защото знаеше, че не съм Сътън. — Два дни преди да почне училище.
Читать дальше