Сесили Зигесар - Интригантката

— Тук съм — изскимтя Джени.

— Махай се оттук — каза Серена и издърпа Чък от процепа на вратата.

Той я бутна, минавайки покрай нея и изкрещя:

— Е, извинявай кучко, другия път ще ти поискам разрешение.

— Изчакай малко, тъпако. Какво правеше със сестра ми?

Серена затвори вратата и така даде шанс на Джени да слезе от чинията и да се пооправи, преди да я е видял брат й. Можеше да чуе хлипането на Джени отвън.

— Разкарай се — каза Чък и бутна Дан встрани от пътя си.

— Не, ти се разкарай, момче с шалче — каза Дан и осъзна, че никога досега не се е бил и ръцете му отново започнаха да треперят.

Серена мразеше, когато момчетата се биеха. Това й се струваше безсмислено и ги караше да изглеждат като идиоти.

— Хей, Чък — извика тя, като го мушна в гърба, — защо не идеш да си го начукаш, и бездруго никой освен теб няма да го направи.

— Какво си мислиш бе, кучко, че можеш да си дойдеш и да се правиш на велика и всемогъща, след всичко, което си направила? Мислиш, че можеш да си играеш на принцеса и да ми казваш да си го начукам?

— И какво съм направила, Чък? Какво мислиш, че съм направила?

Чък облиза устните си и тихо се изсмя.

— Какво си направила? Изритали са те от пансиона, защото си откачена курва, която си отбелязвала над леглото в общежитието всяко момче, с което е преспала. Имаш венерически болести. Била си пристрастена към всякакви наркотици и като са те изритали от клиниката, си започнала да си правиш собствен. Била си член на някаква секта, която убива пилета. И имаш шибано дете във Франция — после си пое въздух и отново облиза устни.

Серена отново се усмихна.

— Уау, не съм скучала.

Чък направи физиономия и погледна към Дан, който стоеше отстрани с ръце в джобовете.

— Разкарай се, Чък — прошепна Серена.

Чък вдигна рамене, грабна една бутилка „Евиан“ и на път за навън пак блъсна Дан:

— Както кажеш, кучко!

— Знаеш, че ме обичаш! — викна Серена след него.

Тогава Дан почука на вратата на кабинката и попита:

— Джени, добре ли си?

В отговор чу само хлипания.

Джени не можеше да се съвземе, просто не можеше да повярва, че от всички хора на планетата точно Серена ще я намери в това положение. Сигурно вече я смяташе за жалка.

— Добре съм — каза най-накрая тя, взе чантичката си от пода и отвори вратата: — Просто ме заведи вкъщи.

Дан прегърна сестра си, а Серена го хвана за ръка и заедно те си проправиха път през тълпата.

— Чакайте, чантичките с подаръци — викна Рейн Хофщетер от поста си край вратата и подаде на Серена и Джени по една черна пазарска чанта „Кейт Спейд“.

Дан отвори вратата и изтича навън да повика такси. Когато намери, Серена влезе първа, след това Джени и най-накрая той. Джени качи краката си на гърбицата по средата, прегърна коленете си и опря глава на тях. Серена се пресегна и погали къдравата й коса.

— Вие се приберете първи — предложи тя.

— Добре — съгласи се Дан, след като погледна към Джени, която имаше нужда да легне и даде адреса на шофьора.

Серена се облегна назад, продължавайки да гали косата на Джени и каза:

— Леле, не съм се вълнувала толкова от пансиона.

Дан я погледна с широко отворени, доверчиви очи.

— Значи тези истории…? Искам да кажа, нещо от тях истина ли е? — попита той и се изчерви.

Серена се намръщи и започна да рови из чантата си за цигара, тогава й дойде нова идея.

— Ти как мислиш?

— Мисля, че са пълни глупости — каза той и вдигна рамене.

Серена игриво повдигна вежди:

— Откъде си сигурен?

Устните й бяха отворени и ъгълчетата им играеха нагоре-надолу, а очите й проблеснаха от светлините на минаваща кола.

Не, Дан не можеше да си я представи като героиня от историята, която Чък разказа. Единственото нещо, в което си я представяше, беше как го целува. Но и за това щеше да дойде време.

— Просто не те виждам в такава светлина.

Тогава тя се усмихна широко.

— Добре — каза, пое дълбоко въздух и отново отпусна глава на облегалката.

Той отпусна своята глава до нейната и въздъхна:

— Да, добре е.

Докато пътуваха край билборди и ярки светлини, Серена държеше очите си отворени. Винаги беше смятала Таймс Скуеър за грозен и депресиращ в сравнение с тихите и малки улички в квартала. Сега обаче, страхотните светлини, шумовете и парата, надигаща се от шахтите, й вдъхваше надежда. В тъмнината на таксито тя посегна към ръката на Дан в същия момент, в който и той посегна към нейната.

Тя вече изгаряше от нетърпение да види какво ще се случи.