— Добре — каза той и пусна ръката на Блеър. — Ето, отивам.
— Хей — каза Серена и се наведе да целуне Нейт по бузата. Той се изчерви. Не беше очаквал, че тя ще го докосне: — Изглеждаш чудесно сладък — добави тя с глуповат акцент.
— Благодаря — отговори той и се опита да сложи ръцете си в джобовете, но на смокинга му нямаше такива. Тъпа работа. — Какво става с теб?
— Ами, не ми се идваше и… ходих да танцувам в едно страхотно място в Бруклин.
Нейт повдигна учудено вежди. И все пак не трябваше да се учудва на каквото и да било, свързано със Серена.
— Е, искаш ли да танцуваме? — и преди той да успее да отговори, тя сложи ръце на врата му и започна да движи ханша си наляво-надясно.
Нейт хвърли поглед към Блеър, която ги наблюдаваше внимателно и се съвзе.
— Виж сега, Серена — каза той и се дръпна една крачка назад. — Не мога да… ти бъда приятел… поне не както преди.
Серена го погледна изпитателно в очите, опитвайки се да открие истината:
— Какво направих? Нещо лошо ли направих?
— Блеър ми е гадже — продължи той. — Трябва… трябва да съм й верен. И… не… не мога да съм, ако… — преглътна той.
Серена скръсти ръце и се почуди защо не може да мрази Нейт задето е толкова жесток и тъп. Само да не беше толкова чаровен и само ако тя не го обичаше.
— Е, предполагам, че тогава трябва да спрем да си говорим, Блеър може да се разсърди — тя отпусна ръцете си и рязко се обърна.
Докато прекосяваше стаята, очите й срещнаха тези на Блеър. Тя се спря и започна да рови в чантата си за двадесетдоларовата банкнота, която Блеър беше оставила в хотела, където се бяха видели. Много й се искаше да й я върне, сякаш така щеше да докаже, че не е сторила никому нищо лошо, нито тази вечер, нито изобщо. Вместо това напипа цигарите си. Взе една и я сложи между устните си. Музиката й се стори по-силна, а хората край нея танцуваха. Серена усещаше, че Блеър я наблюдава и ръцете й трепереха, докато търсеше запалка. Но както винаги, нямаше такава. Тя поклати нервно глава и погледна към Блеър. И тогава, вместо да се изядат с поглед, те се усмихнаха една на друга.
Това беше странна усмивка и нито една от тях не знаеше какво е скрито зад нея.
Дали Блеър се усмихваше, защото беше спечелила момчето и беше окаляла Серена? Както обикновено, всичко ставаше, както Блеър го искаше.
Дали Серена се усмихваше, защото беше притеснена и се чувстваше неудобно? Или може би, защото не беше паднала на нивото на Блеър да разнася гнусни лъжи наоколо и да си играе с чувствата на Нейт?
Или може би това беше тъжна усмивка, венчаеща края на тяхното приятелство?
А може би те се усмихваха, защото знаеха, че независимо от това в кое момче се влюбят, какви дрехи носят или какви резултати изкарат на изпита, или кой в колеж влязат — и двете ще са добре.
В крайна сметка светът, в който живееха, се грижеше за своите.
Серена извади цигарата от устата си и я хвърли на пода, после се запъти към Блеър. Когато двете застанаха лице в лице, Серена извади банкнотата и й я подаде:
— Ето, това е твое.
След това, без да каже и дума, тя продължи напред към дамската тоалетна, за да напръска лицето си с вода.
Блеър погледна към банкнотата в ръката си и спря да се усмихва.
Край вратата Ребека Анджели обличаше палтото си от норки и целуваше Кати и Изабел за довиждане. Блеър отиде там и сложи банкнотата в ръката на г-ца Анджели, казвайки с най-фалшивата си усмивка:
— Ето, това е за птиците и не забравяйте чантичката с подаръци.
Серена пусна кранчето и няколко пъти напръска лицето си със студена вода. Това я накара да се почувства толкова добре, че й се прииска да се съблече и да скочи в мивката. Наведе се над нея и изтри лицето си, а после погледът й бе привлечен към пода, където видя чифт черни обувки, края на син шал и дамска черна чанта.
Серена извърна поглед и се приближи:
— Чък, ти ли си? Кой е вътре с теб? — попита през процепа на вратата.
Някакво момиче изпъшка.
— Мамка му — чу Серена гласа на Чък. Той тъкмо беше качил Джени на тоалетната и беше смъкнал роклята й така, че да има пълен изглед към прелестите й. Серена се беше появила в най-лошия момент.
— Махай се — каза той, като поотвори още малко вратата.
Серена видя малката Джени Хъмфри зад него със смъкната до кръста рокля, прегърнала се с ръце и видимо уплашена.
В този момент някой отвори вратата към тоалетната и Дан извика:
— Джени, вътре ли си?
Чувайки това, Серена веднага се сети, че Джени беше сестра на Дан, и нищо чудно, че бе звучала странно по телефона, Чък за малко да се възползва от нея.
Читать дальше