Сесили Зигесар - Интригантката

Ванеса се обърна бавно, защото чакаше очите на Кларк да се залепят за Серена. Тя очакваше очните му ябълки да се завъртят като за джакпот на ротативка, но Кларк само я погледна като всяка друга клиентка.

— Какво да бъде? — попита той и сложи коктейлна салфетка пред нея на бара.

— Нищо, благодаря. Мисля да отида с него — каза тя на Ванеса.

— Хайде, Серена, трябва да тръгваме — обади се припряно Дан зад тях.

Ванеса се обърна да го погледне, как нетърпеливо чакаше Серена. Езикът му буквално висеше до пъпа.

— Да си изкарате страхотно — пожела им тя и се наведе да целуне Ванеса по бузата. — Кажи на Руби, че страшно са ми харесали — а после се измъкна и се присъедини към Дан.

— Ванеса, ще се видим — каза Дан, обръщайки се, за да тръгне.

Ванеса се обърна пак към Кларк, без да продума. Нямаше търпение да се целунат отново и да забрави за Серена и Дан, които си тръгваха заедно.

— Е, кои са те? — попита Кларк и се опря на бара с помощта на лактите си, после взе една маслинка от купичката и я постави пред устните на Ванеса.

Ванеса захапа маслинката и отговори:

— Просто някакви хора, които не познавам съвсем.

Дан махна на едно такси и отвори вратата на Серена. Октомврийският въздух беше свеж и ухаеше на карамел. Изведнъж Дан се почувства зрял и елегантен — облечен в смокинг мъж с прекрасна дама. Той се мушна на седалката до нея и се загледа в ръцете си, когато таксито тръгна.

Колкото и невероятно да беше, те вече не трепереха. Беше докосвал с тези две ръце Серена, докато танцуваха. А сега седеше с нея в едно такси. Стори му се, че ако поиска, можеше да хване ръката й, да я погали по бузата или дори да я целуне. Той започна да изучава лицето й, кожата й блестеше на жълтеникавата светлина на уличните лампи, но някак не събра смелост да осъществи мислите си.

— Боже, колко обичам да танцувам — каза тя и отпусна главата си назад. Чувстваше се абсолютно спокойна. — Сериозно, мога да танцувам всяка вечер.

— Да, аз също — кимна Дан, но само с теб , му се искаше да добави.

Само момиче като Серена може да накара момче с два леви крака да каже, че обича да танцува.

През останалото време те не продумаха нито дума, а се наслаждаваха на отпадналостта в краката си и на свежия въздух върху запотените си чела, идващ от отворения прозорец. Фактът, че не си говореха, не беше странен, беше им хубаво.

Когато стигнаха до стъпалата на старата сграда на „Барнис“, Дан очакваше да види Джени там, но тя не беше.

— Предполагам, че ще трябва да вляза и да я взема — каза Дан и се обърна към Серена. — Можеш да продължиш към вкъщи или… да изчакаш?

— Ще дойда с теб, тъкмо ще видя какво съм пропуснала.

Дан плати таксито, после излязоха и тръгнаха към вратата.

— Надявам се да ни пуснат, понеже аз си изхвърлих поканата — прошепна му тя.

Дан извади смачканата покана, която Джени беше направила за него, от джоба си и я показа на горилата на вратата.

— Тя е с мен — каза той и сложи ръка на кръста й.

— Влизайте — каза мъжът и им показа пътя.

Тя е с мен? Дан не можеше да се начуди на смелостта си.

— По-добре да се поогледам за сестра си — каза той на Серена, когато влязоха вътре.

— Окей, ще се видим тук след десет минути.

Стаята беше пълна с познати лица. Някои толкова познати, че се чудеха дали тя сега пристига или е била там цяла вечер. Определено видът й издаваше, че се е позабавлявала. Косата й беше леко разрошена, презрамките й падаха от раменете, имаше бримка на чорапогащника и бузите й бяха зачервени, сякаш беше тичала. Изглеждаше дива, като момичето, за което всички я смятаха, че и малко повече.

Блеър я забеляза веднага на края на дансинга, облечена в тази смешна стара рокля, която бяха купили заедно от „Алис Ъндърграунд“.

Тя се отдръпна от Нейт и каза:

— Виж кой е дошъл.

Нейт се обърна, стискайки ръката на Блеър, сякаш за да й докаже своята отдаденост.

Блеър стисна ръката му и каза:

— Защо не отидеш при нея и не й кажеш, че вече не можете да бъдете приятели — стомахът й се разбунтува, след всичкото това повръщане се нуждаеше от нещо за хапване.

Нейт се взираше в Серена с мрачна решителност. Ако Блеър смяташе, че е толкова важно да й съобщи да се разкара от живота му, значи щеше да го направи. Нямаше търпение да се свърши с това и да си отдъхне. Даже след като приключеше със Серена, щеше да си намери малко самостоятелно пространство на горния етаж и да се напуши. Това беше правило номер едно: Щом нещата загрубеят, дръпни една.