Сесили Зигесар - Интригантката

Добър опит.

Блеър преглътна. Беше го казал чудесно, точно така, както си го беше представяла. Тя сложи ръце на врата му и се остави да я прегърне. Дрехите му воняха на трева.

Нейт я отблъсна и се вгледа в очите й.

— Значи всичко е наред, все още ме искаш?

Блеър видя отражението им в голямото огледало и се загледа в зелените му очи, след това кимна утвърдително.

— Но само при положение, че обещаеш да стоиш настрани от Серена — изсумтя тя.

Нейт се заигра с кичур от косата й и вдъхна парфюма й. Чувстваше се добре там до нея, да я държи в обятията си. Не беше много сложно за него да стои далеч от Серена. Засега, а може би и за по-нататък. Серена не му трябваше.

Той кимна в знак на съгласие:

— Обещавам.

И тогава те се целунаха — беше една нежна, тъжна целувка. В главата си Блеър чуваше музиката, финала на тази сцена. Беше започнала доста бурно, но завършваше добре.

— Хайде, да отидем да видим кой е дошъл — каза тя, изтривайки петната от спирала под очите си.

Хванати за ръце, те излязоха от тоалетната. Кати Фаркас се усмихна съучастнически, когато се разминаха на вратата.

— Ах, вие, наемете си стая — каза тя.

— Тази група е страхотна — викна Серена на Ванеса, за да надвика барабаните. Тя въртеше дупе наляво-надясно в стола си, а очите й блестяха. Това затрудняваше дишането на Дан, а и почти не беше докоснал питието си.

Ванеса се усмихна, удовлетворена от факта, че музиката се харесва на Серена. Лично тя мразеше това звучене, но никога не би го казала на сестра си. Групата „ШугърДеди“ караше хората да танцуват, да се потят от въртене на телата си, което определено не беше за Ванеса. Тя по-скоро би се въргаляла в тъмното слушайки грегорианска музика или нещо подобно. Йахууу!

— Хайде да танцуваме — каза Серена, но Ванеса полата глава и каза:

— Не, благодаря, ти върви.

— Дан? Хайде! — каза Серена и задърпа Дан за ръкава.

Дан никога, ама никога не танцуваше. Изобщо не му се удаваше и се чувстваше смешен. Той се поколеба, погледна към Ванеса, а тя го предизвика, повдигайки черните си вежди. Ако сега станеш да танцуваш, ще се изкачиш на върха в листата ми на неудачници , казваше погледът й.

Но Дан се изправи и отвърна:

— Защо не?

Серена грабна ръката му и го поведе през претъпкания с танцуващи хора дансинг. А после започна да танцува с високо вдигната над главата й ръце, ритаща с крака и кършеща рамене. Определено знаеше как да го прави.

Дан си клатеше главата напред-назад и мърдаше с колене от време на време, като не сваляше поглед от нея.

По едно време тя посегна и хвана бедрата му и започна да ги мести насам-натам, като наподобяваше собствените си движения. Дан се засмя, а тя се усмихна и затвори очи, абсолютно отпусната. Той също затвори очи и остави тялото си да следва нейното. За него вече нямаше значение, че е единственият мъж със смокинг в заведението, а може би и в цял Уилямсбърг, или че танцува като кретен. Той беше с нея и само това беше важно.

Останала сама на масата, Ванеса довърши съдържанието на своята чаша след това тази на Дан, а после отиде да седне на бара.

— Готина тениска — каза барманът, когато я видя. Беше на около двадесет, с червена коса, дълги бакенбарди и сладка лукава усмивка. Сестра й постоянно говореше колко сладък бил.

— Благодаря, нова е — отговори тя с усмивка.

— Трябва да носиш червено по-често — каза той и й подаде ръка:

— Аз съм Кларк, а ти си Ванеса, нали? Сестрата на Руби?

Ванеса кимна и се почуди дали той любезничи само защото харесва сестра й.

— Може ли да ти издам една тайна? — каза той, докато сипваше няколко различни алкохола в един шейкър, а след това го разтърси.

О, по дяволите , помисли си тя, сега е моментът, в който той си излива душата от колко време е влюбен в Руби, а тя май не го забелязва. После ще ме помоли за помощ и бла-бла-бла.

— Какво? — попита все пак.

— Ами, виждам, че с Руби идвате много често.

Ето започва се , помисли Ванеса.

— … А ти никога не идваш тук на бара да си поговорим, аз обаче малко съм хлътнал по теб, откакто те видях за първи път.

Тя го изгледа. Този шегува ли се?

Кларк изля съдържанието на шейкъра в една ниска чаша и изстиска малко зелени лимони в нея, след това бутна готовото питие към нея:

— Опитай това, заведението черпи.

Ванеса го взе и опита. Беше хем сладко, хем горчиво, а не се усещаше изобщо алкохол. Хубаво беше.

— Как се нарича?

— „Целуни ме“ — каза той със сериозна физиономия.