Сесили Зигесар - Интригантката

— Оу, и кой е той?

— Серена ван дер Удсен — весело изчурулика Джени. — Ние правим филм заедно, не ти ли каза?

Точно тогава сервитьорка премина покрай тях с плато суши. Блеър взе едно ролце от риба тон и го навря в устата си.

— Серена още я няма, но съм сигурна, че ще е поласкана да те види — каза Блеър и задъвка.

— Окей, значи просто ще я почакам ето тук — каза тя и взе две чаши шампанско от един поднос, като подаде едната на Блеър. — Ще чакаш ли с мен?

Блеър взе шампанското, наклони главата си назад и го изсипа в гърлото си. Обаче сладката газирана течност изобщо не си подхождаше със суровата риба и водорасли, които тъкмо беше погълнала. Тя се оригна несигурно.

— Ей сега се връщам — каза на Джени и буквално се затича към тоалетната.

Джени отпи от шампанското си, загледа се в кристалния полилей, висящ от тавана, и се поздрави за това, че бе успяла да се уреди да отиде на партито. Точно това беше искала. Тя затвори очи и довърши шампанското си. Когато след това ги отвори, видя звезди, но не и Серена.

Тогава друг сервитьор премина покрай нея с още шампанско и тя отново взе две чаши. Преди това вкъщи беше пийнала малко вино и бира с баща си, но досега не беше опитвала шампанско. Реши, че има божествен вкус.

Внимавай, не е толкова вкусно, когато си на колене пред тоалетната чиния и го повръщаш.

Джени отново се огледа, за да намери Блеър, но не я виждаше. На партито имаше много хора и разпознаваше някои лица, но към никой от тях не би се чувствала удобно да се присъедини. Успокои се, че Серена щеше да пристигне скоро, така трябваше.

Джени отиде до мраморното стълбище и седна на най-долното стъпало. Оттам виждаше всичко, също и вратата. Чакаше, докато пиеше от двете чаши и се проклинаше, задето роклята й е твърде тясна, а от това й ставаше лошо.

— Ааа, здравей — чу се плътен глас над нея.

Джени погледна нагоре, очите й се спряха върху почти перфектното за реклама на афтършейв лице на Чък Бас и тя си пое дълбоко въздух. Той беше най-красивото момче, което някога беше виждала, и гледаше право в нея.

— Няма ли да ме представиш? — попита Чък, гледайки право в гърдите й.

— На кого? — нацупи се тя.

Чък просто се засмя и подаде ръка. Блеър го беше изпратила да си поговори с някаква мадама, и той беше останал скептичен, но вече не! Какво деколте! Определено това беше щастливата му нощ!

— Аз съм Чък. Искаш ли да потанцуваме?

Джени се поколеба и погледна към вратата. Серена все още я нямаше. Тогава отново погледна към Чък. Не й се вярваше, че прекрасно и толкова уверено момче като него ще иска да танцува с нея. Но не беше облякла секси черна рокля, за да седи на стълбите цяла вечер. Тя се изправи, но малко несигурно след толкова шампанско.

— Да, хайде да танцуваме — изломоти и падна на гърдите му.

Той сложи ръката си на кръста й и я стисна здраво.

— Добро момиче — каза, все едно говореше на куче.

Докато се препъваше към дансинга, Джени се усети, че дори не беше я попитал за името й. Но какво пък, той беше толкова красив, а партито толкова прекрасно. Определено щеше да остане една от най-запомнящите се нощи в живота й.

Да. Така щеше да е.

— Аз винаги пия ром с кола — каза Ванеса на Серена, — освен ако не пия шотове, но ти си вземи каквото ти се пие, тук имат всичко.

Руби взе поръчката им, защото беше член на групата и ги осигуряваха безплатно.

— Пие ми се нещо различно, може ли един шот от „Столичная“ и една кола? — попита тя Руби.

— Добър избор — кимна одобрително Руби, която носеше зелени кожени панталони. Косата й беше черна, късо подстригана и с бретон. Изглеждаше като човек, който може да се грижи за себе си, независимо от обстоятелствата. Групата й се казваше „ШугърДеди“, тя беше единственото момиче в нея и свиреше на бас китарата.

— И да не ми забравиш черешката — викна Ванеса след сестра си, която вече беше тръгнала да донесе питиетата.

— Сестра ти е страхотна — каза Серена.

— Да, малко е дразнещо, когато всички разправят колко е готина Руби, иде ми да крещя.

Серена се засмя.

— Знам какво имаш предвид. По-големият ми брат, който учи в „Браун“, е точно такъв, всички го харесват. Нашите толкова се вълнуват от всичко, което прави, и сега като се върнах от пансиона, се чувствам като намерена: „Оу, ние сме имали и дъщеря?“.

— Гадост — съгласи се Ванеса, която не можеше да повярва, че води толкова нормален разговор със Серена ван дер Удсен.

Руби се върна с питиетата.