Сесили Зигесар - Интригантката

— Не е тъпо — каза Ванеса и въпреки всичко почувства съжаление към Серена. — Мога да ти покажа някои основни неща.

— Наистина ли? Какво ще кажеш за утре? Утре удобно ли ти е? — каза Серена въодушевено.

Събота беше денят на Ванеса за вампирясване, тогава обикновено се събуждаше след здрач и отиваше на вечеря или на кино с Дан или сестра си.

— Неделя звучи по-добре.

— Добре, неделя. Сигурно имаш много техника и разни неща вкъщи, нали? Защо да не дойда аз, за да не трябва да я влачиш насам-натам — предложи Серена.

— Звучи добре — отговори Ванеса.

— Окей — каза Серена и не звучеше сякаш иска да затвори телефона.

— Хей, голямото парти в старата сграда на „Барнис“ не е ли тази вечер? Няма ли да ходиш? — попита Ванеса.

— Ъъъ, не. Не бях поканена.

Ванеса кимна и се опита да възприеме чутото. Серена ван дер Удсен не е била поканена? Може би не беше чак толкова лоша, все пак.

— А искаш ли да излезеш с нас тази вечер? — предложи Ванеса, преди да успее да се спре. — Аз и сестра ми ще ходим в един бар в Уилямсбърг. Нейната група ще свири.

— С удоволствие — каза Серена.

Ванеса й даде адреса на бар „Файв енд Дайм“ и затвори телефона.

Животът беше толкова странен. Един ден можеш да си седиш и да си бъркаш в носа, докато се тъпчеш с понички, а на другия да излизаш със Серена ван дер Удсен. Тя вдигна червената тениска, навлече я през главата си и се погледна в огледалото. Приличаше на лале, лале със стърчаща черна коса.

— На Дан ще му хареса — каза сестра й Руби, която стоеше на вратата и подаде на Ванеса червило в тъмночервен цвят. Вамп .

— Е, Дан няма да идва тази вечер — каза Ванеса и се ухили на сестра си. След това нанесе червило на устните си и го разтри с тяхна помощ. — Трябва да заведе малката си сестра на някакъв изискан бал.

След като каза това, тя отново се погледна в огледалото. Червилото караше огромните й кафяви очи да изглеждат още по-големи, а и тениската беше някак готина, сякаш казваше погледни-ме.

Ванеса изпъчи гърди и погледна окуражително в огледалото. Може да ми излезе късметът . Или може би не.

— Една приятелка ще дойде с нас — каза тя на сестра си.

— Момиче? — попита Руби и се обърна да погледне задника си в огледалото.

— Да.

— Име?

— Серена ван дер Удсен — измърмори Ванеса.

— Тази, чиято снимка е из целия град? — запита Руби, явно удовлетворена.

— Да, точно тя.

— Е, обзалагам се, че е много готина — каза Руби и сложи огромно количество гел на черната си коса.

— Може би, ще разберем — отговори Ванеса.

— Какви прекрасни цветя — каза Беки Дормант, първокурсничка в „Констънс“ и целуна и двете бузи на Блеър. — И каква секси рокля!

— Благодаря, Бек — отговори Блеър и погледна към зелената си сатенена рокля. Тази сутрин й беше дошло, а трябваше да е с много леки бикини заради роклята и беше малко притеснена.

Покрай тях мина сервитьор с поднос и шампанско. Блеър грабна една чаша и я погълна за секунди. Тази й беше третата дотук.

— Харесвам обувките ти — каза Блеър. Беки беше със сандали на висок ток, с връзки до коленете, които от своя страна перфектно се комбинираха с черната й къса рокля и високо вдигната коса. Беки приличаше на балерина.

— Нямам търпение да вземем чантичките с подаръци — каза Лора Салмън. — „Кейт Спейд“, нали?

— Чух, че дори сте сложили светещ презерватив в тях — добави Рейн Хофщетер. — Не е ли страхотно?

— Не че ще го използваш — каза Блеър.

— Ти откъде знаеш? — повиши тон Рейн.

— Блеър — чу тя някой да я вика с треперещ глас.

Блеър се обърна и видя малката Джени Хъмфри зад себе си, която приличаше на ходещ „Уондърбра“ 1 1 Марка сутиени — Бел.ред. в черната си сатенена рокля.

— О, здравей — каза хладно Блеър. — Благодаря ти отново за това, че направи поканите, станаха страхотни.

— Благодаря, че ми позволи да ги направя — каза Джени, а очите й изследваха залата, пълна с хора, музика и дим. Навсякъде блестяха еднометрови черни свещи, поставени във високи стъклени чаши и аранжирани с паунови пера и ароматни бели орхидеи. Джени никога през живота си не беше присъствала на нещо толкова страхотно. — Боже, не познавам никого тук — каза тя притеснено.

— Никого? — каза Блеър и се почуди дали Джени не крои планове да си говори с нея цялата вечер.

— Не. Брат ми Дан трябваше да дойде с мен, но никак не му се идваше, така че го помолих само да ме доведе. Всъщност познавам един човек.