Джилиан Итън - Мрачна красота

Лорд Мелбърн присви рамене.

— Щом така си решил — каза той и повдигна чашата към устните си, за да отпие.

Жозефин използва този момент, за да разгледа лорд Мелбърн изпод дългите си мигли. Беше срещала мъжа само веднъж досега и мнението й беше същото, какво бе и преди — не харесваше граф Теравю. Въобще. О, на думи беше прекрасен: богат, добре образован и нямаше как да се отрече физическата му привлекателност. Но на живо… е, имаше нещо отблъскващо в този мъж. Беше твърде сдържан. Твърде отчужден. Не показваше никакви емоции. Да не споменаваме дребният факт, че беше сгоден за най-добрата й приятелка. Жозефин не можеше да си обясни какво бе видяла в мъжа Грейс или, ако трябваше да бъде брутално откровена, какво бе видял той в нея. Грейс беше красива, мила и очарователно непохватна — качества, които я правеха перфектна за някой — ако този някой не беше лорд Мелбърн.

— Ами, така — каза тя най-накрая. — Ще се връщам в салона и ще ви оставя насаме. Дръж се — посъветва Маркъс, а във виолетовите й очи блесна симпатия. — Катрин е силна и вече е минала веднъж през това.

Самото споменаване за обичната едногодишна дъщеричка на Маркъс, Елизабет, която си играеше отвън под строгото наблюдение на Хана, го накара да се отпусне.

— Да — въздъхна той, — разбира се, че е. Разбира се. Благодаря ти, Жозефин.

— Няма защо — усмихна се тя.

Напускайки кабинета, тя затвори вратата тихо зад себе си и се облегна на нея. Не й убягна, че лорд Мелбърн не се допита — нито веднъж — за местонахождението или благосъстоянието на Грейс. Мъжът беше безчувствен като мъртва риба. Не бе подходящ даже да лиже обувките на Грейс, камо ли да й бъде съпруг. В този момент Жозефин реши, че трябва да се направи нещо. И че тя бе точният човек, който да се заеме със задачата.

Два часа по-късно със зачервени бузи и разрошена червена коса, Маргарет се появи в горната част на стълбището, за да обяви появяването на детето на Катрин и Маркъс — красиво, русо, синеоко момиченце, което приличаше изцяло на майка си.

— Момиченце! Още едно момиченце! — извика Маркъс, преди да се втурне към стълбите, за да отиде при жена си и новородената си дъщеричка.

— Колко жалко, че не е момче — отбеляза лорд Мелбърн.

— Избраха ли име? — попита Грейс.

— Сара — отвърна Маргарет. Отпускайки се изтощена на една от стълбите, тя протегна ръце над главата си и се прозя широко. — И Абигейл.

— Избрали са две имена? — Жозефин се намръщи. — Това е доста странно, не мислиш ли?

— Не са две имена — поправи я Маргарет, — а две бебета.

— Две бебета? — изписка радостно Грейс. Скачайки напред, тя се препъна в килима, който Маркъс беше тъпкал по-рано днес и политна с главата напред. По-бързо, отколкото някой можеше да мигне, лорд Мелбърн се пресегна, хвана я около кръста, изправи я на крака и се завърна на мястото си до стената. — Но ти каза само едно име на Маркъс — каза тя.

Маргарет се усмихна.

— Е, да, Катрин искаше да е изненада.

На горния етаж в тихото усамотение на очарователната спалня със сини стени и жълти завеси, много изненадан и въодушевен, Маркъс се беше надвесил над креватчето на двете си новородени дъщери. Съпругата му спеше в спалнята отсреща напълно изтощена, но безгранично щастлива. Точно когато Маркъс се обърна, за да тръгне към нейните покои, усети как някой го подръпва леко по панталона.

— Я да видим кой е тук? — изрече той, като се наведе да вземе на ръце по-голямата си дъщеря. Елизабет му се усмихна, разкривайки чисто новото си предно зъбче. Той целуна закръглените й бузки и зарови лице в русата й косичка. Тя посочи към креватчето, изразявайки желанието си да се запознае с новите си сестри, и Маркъс я заведе към мястото, където двете спяха спокойно.

Елизабет погледна надолу към Сара и Абигейл със сините си очи, изпълнени с интерес, след което се обърна отново към баща си и изду бузи. Премествайки я на бедрото си Маркъс, започна да я люлее напред-назад.

— Искаш ли да ти разкажа една приказка, мила моя? — попита той. Елизабет изгъргори и изгука, което Маркъс реши да приеме като „да“. — Така — започна тихо той, за да не събуди спящите бебета или майка им. — Всичко започнало, когато един красив принц срещнал една красива принцеса. Влюбили се и не след дълго се оженили, но красивият принц бил глупав и оставил красивата принцеса, за да тръгне да търси злато…

Слънцето вече залязваше, когато Маркъс стигна до края на приказката си. Елизабет беше заспала дълбоко, с глава, положена на рамото му, и малки пръстчета, притиснати около врата му. Той я целуна по веждичката и отиде до креватчето да погледне близначките още веднъж. Абигейл — или пък беше Сара? Не бе много сигурен — го погледна с очи с цвят на сапфири.