Джилиан Итън - Мрачна красота

Когато напълниха ваната й, тя се потопи бързо в горещата вода. Тялото й пламтеше на места, на които не бе усещала плам от три години. Маркъс винаги бе бил внимателен, след като правеха любов. Приготвяше й ваната и я носеше до нея, като измиваше тялото й и премахваше всички болки от пламенното им любене. Много често влизаше при нея във ваната, а тя се облягаше мързеливо върху тялото му, докато ръцете му се връщаха на местата, които беше докосвал малко преди това. Преди да изстинеше водата, той я занасяше обратно до леглото, където я полагаше да легне изключително внимателно и я докосваше с устни…

„Спри“, заповяда си яростно Катрин. Тя седна във ваната, а откритата й на студения въздух кожа настръхна. „Спри се веднага. Маркъс не те обича повече. Престани да мислиш за него.“

Хана се появи, за да постави хавлия под главата й, за да може да се излегне цялата в дългата вана, но преди Катрин да успее да й благодари, тя излезе сърдито навън. Пое си дълбока и успокояваща глътка въздух, затвори очи и се отпусна в ухаещата на рози вода, оставяйки я да се плъзга нежно по коленете и раменете й. След няколко минути вече беше заспала.

Чувствени устни се плъзгаха по шията й и надолу между гърдите й. Затвориха се около зърното й и го засмукаха в гореща уста, чиито език се завъртя около връхчето, а зъбите нежно го захапаха. Катрин се загърчи под великолепното нападение и изви гръбнак, предлагайки се с дивото желание на някой, който копнееше за още.

Беше наградена с ръце, които се плъзнаха по тялото и към бедрата, след което се промушиха между тях и разтвориха нежно коленете й. Тя се остави на лекия натиск и когато един пръст нахлу в меката й сърцевина, не можеше да спре стона си. Към първия пръст се присъедини още един и те започнаха да се плъзгат с чувствен ритъм, който я накара да извика от удоволствие, преди устата й да бъде пленена и завладяна в дръзка и изпепеляваща целувка.

По тялото й плъзна огън, който я изгаряше отвътре и тя започна да се движи с дива и необуздана страст… подтиквана от суровите, неприлични и изключително детайлни неща, които любовникът й прошепваше дрезгаво в ухото й, докато пръстите му продължаваха да се движат в нея.

Беше твърде тъмно, за да види лицето му, но въпреки това знаеше кой беше той. Никой, освен съпруга й, не я беше докосвал така, целувал така или любил така. Един гърлен стон се отрони дълбоко от гърдите й, когато тя се понесе към ръба на капитулацията. Пръстите, които се движеха в нея, забързаха темпо, карайки бедрата й да се повдигат и да молят за още. Тя извика името на мъжа си, когато я заля облекчение и потъна в тъмните бурни води.

Катрин се събуди с името на Маркъс на устните си. Замига и се изправи рязко, разплисквайки студена вода по краищата на ваната и на земята. Треперейки, тъй като водата беше изстинала отдавна, тя излезе и се уви в мека памучна роба. Завивките на леглото й бяха отметнати и без да си прави труда да разресва възлите в косата си или да се подсуши, тя пропълзя под тежкото одеяло и остави сълзите й да се стичат върху възглавницата.

Лондон, Англия

Шест месеца по-късно

За пръв път, откакто беше дебютирала, Катрин не се появяваше на нито един бал, нито едно натруфено благотворително събитие или интимно вечерно парти, които бяха основните занимания през Сезона. Учудващо не й липсваше и секунда от това, тъй като беше открила спокойния комфорт и радостта от четенето пред камината късно през нощта, разходките с приятелките й из Хайд парк и прекараното време с родителите й, които живееха само на две пресечки от нея.

Не беше чула и дума от Маркъс, докато седмиците се бяха превърнали в месеци и беше започнала да мисли по-малко за него, докато най-накрая беше започнал да нахлува в мислите й само един-два пъти на ден. Въпреки че се бе опитвала да си попречи, не можеше да спре да се чуди къде беше и какво ли правеше. Беше ли се върнал в Кенсингтън? Прекарваше ли нощите си с някоя друга? Бяха ли щастливи? Мислеше ли някога за съпругата си?

— Отново го правиш — смъмри я нежно Грейс, изваждайки Катрин от мислите й.

Двете приятелки вървяха бавно в Хайд парк с ръце, скрити в плюшените им маншони, и тела, покрити с дебели вълнени палта. Беше късен януари в Лондон и зимата не бе била благосклонна към града. Ботушите им скръцнаха по снега, когато се отдръпнаха настрани, за да направят място на една шейна, и Грейс се залюля върху един леден участък, преди да си възвърне равновесието с печална усмивка и да поклати глава.