Джилиан Итън - Мрачна красота

Леко закръглена с гарвановочерни коси и небесносини очи, които говореха за ирландското й потекло, Грейс беше отчайващо некоординирана. Непохватността й се беше превърнала в шега между приятелките й, но потенциалните й ухажори не я намираха за толкова забавна, когато подпалваше ръкавите им, подплашваше конете им или — най-лошото — когато падаха презглава в някое езерце по нейна вина. В резултат на което все още не беше омъжена в напредналата си възраст от двадесет и четири — проблем, който изглежда никак не бързаше да разреши.

— Правя какво? — Гласът на Катрин прозвуча приглушено, когато уви червеният си шал около лицето си така, че да се виждат само очите й.

— Мислиш за лорд Кенсингтън — отвърна Грейс. Тъй като беше изгубила шала си преди час, когато беше паднала в една снежна преспа, намръщената й физиономия беше напълно видима. — Нали говорихме за това? Повече пъти, отколкото мога да преброя! Мъжът е пълен мерзавец и трябва да си щастлива, че се отърва от него. Всички мислим така. — Под „всички“, разбира се, имаше предвид себе си, Маргарет и Жозефин.

Четирите жени бяха най-добри приятелки и бяха минали заедно през добро и зло още откакто се бяха срещнали в пансиона, който посещаваха. Всичките щяха да са при Катрин, за да я подкрепят, но Маргарет беше хванала настинка, а Жозефин беше на меден месец. Беше се омъжила преди четири дни и новият й съпруг лорд Траверсън Гейтс я беше отвел до бреговете на Франция и нямаше да се завърнат до края на месеца.

— Знам — въздъхна Катрин. Тя килна глава, за да се загледа в оголените клони над тях, които пукаха и свистяха на вятъра. Слънцето залязваше, а спадащите температури караха тялото й да потръпне.

— Готова ли си да се връщаме? Става доста студено.

Грейс се спря внезапно, десния й крак се повдигна изпод полата й и ако Катрин не беше се протегнала да хване размахващата й се ръка, щеше да се прекатури като гърне. Вече привикнала с непохватността си, за да се смущава, тя се закиска и стисна рамото на Катрин през дебелото й наметало.

— Какво щях да правя без теб? Хайде, нека се връщаме, преди да си се превърнала във висулка. Наблизо има едно хубаво магазинче за чай. Мисля, че се казваше „Туининг̀с“, а собственикът е Матю Туининг. Не е много оригинално, не мислиш ли? И леко надуто, мен ако питаш. Ако аз някога отворя малка книжарничка, никога няма да я нарека „Грейсѝс“. Можеш ли да си представиш какво биха казали хората? Ако някога срещна господин Туининг, можеш да си сигурна, че…

Катрин слушаше с половин ухо, докато приятелката й бърбореше. Когато стигнаха до малкото магазинче за чай с весело украсените витрини и уютно огнище, което пращеше в ъгъла, тя последва Грейс навътре, спирайки единствено за да изтропа с ботушите си да падне снега от тях и да възвърне кръвообращението в пръстите си.

Магазинчето беше претъпкано с хора, които също искаха да избягат от студа, но те успяха да открият една малка масичка близо до камината, която беше свободна. Грейс се затича покрай масата, за да вземе палтото на Катрин и се засуети покрай нея като загрижена квачка, когато Катрин се хвана за страните на стола и се подготви да сяда.

— Нуждаеш ли се от помощ? — попита Грейс, развявайки нетърпеливо ръце във въздуха.

— Не, не добре съм. Просто… трябва малко… готово. — Катрин въздъхна облекчено, когато се отпусна безцеремонно в стола. Моментално облечените й в ръкавици ръце обгърнаха нарастващия й корем и по устните й разцъфна усмивка, когато усети лекото помръдване в отговор.

— Студеното време я прави енергична — промърмори повече на себе си, отколкото на Грейс, но приятелката й имаше слух на лисица и не се забави с отговора.

— Трябва да лежиш в легло и да ядеш кифлички, не да се разхождаш из снега — смъмри я тя, клатейки пръста си.

— Здрава съм като бик — отвърна Катрин кратко. — И само в петия месец. Отказвам да се заключа в къщи само защото очаквам дете.

— Не бъди толкова драматична — каза Грейс, като завъртя очи. — Нарича се усамотение и се практикува от всяка бременна жена в Англия и отвъд.

— Освен от тези, които трябва да работят за прехраната си и все пак имат напълно здрави бебета, без да прекарват седмици в леглата си.

— Обоснован отговор — отвърна неохотно Грейс, но в очите й заблестя любов, когато погледът й се спусна към корема на Катрин, който беше очертан под широката й рокля.

Катрин беше открила, че е бременна, малко след като се беше завърнала в Лондон. Беше мислила да пише писмо на Маркъс, но не след дълго сметна идеята за глупава. Дори в най-смелите си мечти не си бе представяла, че ще забременее през тяхната страстна нощ, и беше ужасена какво би направил Маркъс, щом разбереше, че носеше наследника му, в случай че беше момче. Вече беше изгубила мъжа си, нямаше да може да живее, ако изгубеше и детето си.