Джилиан Итън - Мрачна красота

— Бих живял като просяк — прошепна болезнено, — ако това означава, че ще мога да прекарам още една нощ в ръцете ти.

— О, Маркъс… — По лицето й се стекоха сълзи. За миг се озоваха в обятията си. Тя уви ръце около врата му и заплака към гърдите му, докато той прокара ръце в косите й и зарови лице в шията й.

Времето сякаш спря. Стаята се завъртя в кръг и Катрин се вкопчи за Маркъс с всичка сила. Той повдигна брадичката й и целуна влажните й бузи, слепоочието й, носът й… преди да се спре жадно на устните й. Езиците им се преплетоха, те се притиснаха плътно един в друг и по тялото на Катрин се разля копнеж като гореща лава, която стигна до най-интимната й част.

— Чакай, любима моя. — С напрегнато от усилието лице, Маркъс я хвана нежно за раменете и я отдръпна от себе си.

Катрин промърмори в протест, не харесвайки мисълта да се отдели от него дори и за секунда повече. Той се засмя тихо и се пресегна да прибере една къдрица зад ухото й, а пръстите му се спуснаха по челюстта й в нежна милувка.

— Все още трябва да говорим, а аз не мога да мисля трезво, когато те докосвам — призна Маркъс, а краищата на устните му се извиха нагоре в намек за усмивка.

Погледът на Катрин се спусна надолу по тялото му към мъжествеността му, която беше изключително забележима в момента, и страните й поруменяха. Захапвайки долната си устна, тя послушно отстъпи крачка назад и сключи ръце пред корема си.

— Д-да? — попита тя, неспособна да прикрие тихото пречупване в гласа си.

— Бяхме непоносимо жестоки един към друг, Катрин. Направихме и казахме неща — аз направих и казах неща — които не могат да бъдат лесно забравени или простени.

Сърцето й се сви от болка. Щеше да я остави отново и, небеса, този път нямаше да го преживее. Не и сега, когато бе усетила каква би могла да е любовта помежду им. Една самотна сълза се стече от ъгъла на окото й и заблестя на бузата й като диамант. В нея беше събрана всичката болка и всяко предателство, което беше изстрадала, всяка безсънна нощ, която беше прекарала, и всяка надежда, която беше потъпквана.

Сепна се, когато усети нещо да се докосва нежно до бузата й. Отвори с очи и наблюдава в безмълвно мълчание как Маркъс улови сълзата й на палеца си и го пристисна към устните си.

— Не плачи повече, любима. Не мога да го понеса — каза дрезгаво той с подозрително навлажнени очи.

Катрин протегна сляпо ръка към него, той я хвана и я притисна към гърдите си. Под дланта си можеше да усети как сърцето му бие силно и отмерено и разбра.

Разбра, че миналото беше минало. Разбра, че трудностите, които ги разделяха някога, сега си събираха заедно. Разбра, че връзката, която имаха, можеше да бъде обтегната, но никога скъсана. И най-важното — разбра, че…

— Обичам те — каза пламенно.

— О, Кат — въздъхна той.

Радостен смях се откъсна от устните й, когато той я взе в обятията си и я завъртя. Когато я остави да стъпи отново на крака, я задържа в прегръдката си и това, което прошепна в ухото й, я накара да заплаче отново, но тези сълзи бяха от щастие, не от тъга, и усмивката, която озари лицето й, можеше да си съперничи и със слънцето.

— Обичах те вчера, днес и ще те обичам всеки следващ ден. Ти си моето сърце, моята душа, моята причина да живея — завърши.

— Наистина ли? — попита тя, увивайки ръце около врата му.

Той се загледа нежно в грейналото й лице и докосна устните й нежно със своите.

— Наистина. А сега си събирай багажа. Нито едно мое дете няма да бъде родено другаде, освен в Кенсингтън. И най-добре започвай да свикваш там, съпруго, защото се опасявам, че Лондон никак не е за мен.

Опитвайки се да не се засмее, Катрин прокара пръст по лицето му и се заигра лениво с една тъмна къдрица.

— Как знаеш, че не е за теб? Аз го намирам за изключително прекрасно място — отвърна тя, като притвори очи, за да скрие дяволитото пламъче в очите си. Повече от всичко копнееше да се завърне при тихото спокойствие в Кенсингтън, но Катрин нямаше да бъде Катрин, ако се предадеше толкова лесно.

— Защото бях тук близо месец! — отвърна Маркъс. — Присъствах на всеки проклет бал, похарчих половината си богатство за благотворителност и изтърпях повече скучни чаени партита, отколкото мога да преброя.

— Наистина? — изненадано попита Катрин. Внезапно през лицето й премина мрак, когато предположи защо мъжът й е бил в Лондон толкова дълго, а не е дошъл да я види. Със сигурност не бе довел любовницата си с него, нали?

Виждайки изражението й, Маркъс хвана ръката й и притисна пръстите й към устните си.