Лора Лей: Да изкушиш звяра

— Нещо друго? — една лъскава вежда се изви над стъклата на очилата.

— Нищо друго — измърмори тя, завъртя се и тръгна бързо към ресторанта.

Калън наблюдаваше оттеглянето й, прикривайки усмивката си, когато тя погледна назад към него. По дяволите, тя изглежда прекрасно , помисли си той. И определено беше на лов. В него се надигна пристъп на съжаление щом си призна, че щеше да се радва на преследването, ако обстоятелствата бяха различни. Ако той не беше този, който е, ако собственият му живот не висеше само на късмет, тогава би могъл да се наслади на една-две игри. И проклет да бъде, ако жената не беше достатъчно добра, за да играе тази игра заедно с него. Леко загорялата, сексапилна и изкусителна като греха кожа, накара лигите му да потекат.

Да, тя беше достатъчно добра, а той вече бе решил, че няма да забърква в живота си г-ца Меринъс Тайлър, нито ще я излага на опасността, която го грозеше. Можеше да я наблюдава, но проклет да бъде, ако й позволи да се приближи. Но, по дяволите, да я съзерцава беше толкова приятно, колкото нищо друго, което някога бе правил през живота си. Опасна жена, помисли си той. Проклета опасна жена. А ароматът й! Да я гледа, това беше всичко, което можеше да направи, за да държи ръцете и устата си далеч от нея и от вкуса й. Тя беше топлина и желание, подправка и сметана. Човек можеше да се пристрасти към нея.

— По дяволите, тя не се отказва лесно, а, Кал? — Танер, по-малкият му брат, излезе бавно от вътрешността на гаража, когато Меринъс изчезна в малкия ресторант.

— Не, Танер, не се предава лесно — ухили се Калън.

— Хубава е. Цялата тази гъста кестенява коса и големи кафяви очи — Танер се ухили, когато Кал поклати глава. — Обзалагам се, че Тайбър ще съжалява истински, че я е пропуснал днес.

И двамата знаеха това добре. Тайбър бе в течение на всичко свързано със срещите му с малката журналистка. Но Калън не знаеше как ще се почувства брат му, след като разбере, че сега, тя е търсила него.

— Помогни ми да ремонтирам този камион, Танер. Трябва да се прибера вкъщи и да поспя, за да мога да патрулирам тази вечер. А двигателят отказва да ми сътрудничи — Калън завъртя кабела, но отново нищо не се получи.

— Ах, ти просто не знаеш правилния начин, по който трябва да им говориш — Танер се разсмя, избута Калън от пътя си, за да заеме мястото и да погледне двигателя. — Тези големи мотори са като жените, човече. Трябва да знаеш как да ги докоснеш и как да им говориш много нежно и мило — той завърши думите си с леко извиване на китката.

При движението, двигателят даде признаци на живот и изпухтя слабо, но отзивчиво.

— Фукльо — засмя се Калън.

— Докарай я вътре по-късно и аз ще я настроя за теб — Танер извади мръсен парцал от задния си джоб и с усмивка избърса ръцете си.

— Кажи на Тайбър да остави ключовете на своя камион и ще го докарам — Калън кимна, докато се отправяше към шофьорската врата.

— Ще го направя — отговори Танер с широка усмивка. — И ако имаш нужда от помощта ми с онова привлекателно същество, само ме уведоми.

— Непременно — Калън се засмя отново, развеселен от очевидната тактика на Танер. — Дръж си ципа затворен и може би ще успеем да те опазим жив. Не един баща е готов да извади пушката си срещу буйните младежи.

Калън не изчака отговор. Запали двигателя, след това подкара камиона на заден ход, отдалечавайки се бързо от гаража, преди да се включи в движението и да поеме към дома.

Беше късен следобед, когато Меринъс напусна ресторанта и тръгна към мотелската си стая, въоръжена с вечеря. Бе уморена, потна и разгневена. След като прекара по-голяма част от деня в наблюдаване на къщата на Калън и в опити да открие път към нея, бе повече от разочарована.

Беше видяла тръгването на камиона и връщането към голямата колиба, но още не успяваше да открие пътя. Как може да се скрие път? Нямаше как да се приближи достатъчно като следваше покритата с чакъл пътека, която можеше да види, че води далеч от къщата. Да направи това, означаваше да навлезе в малкото сечище отпред. Идеята не бе добра, тъй като на мястото постоянно се мяркаха и други хора.

През този ден беше изминала километри в няколко различни посоки, следвайки различни широки пътеки през гората. И все още, нищо.

Тя се придвижи към паркинга на мотела и изпусна една уморена въздишка. Вечеря, след това душ. Утре щеше да опита отново. Трябваше да има път до там, просто го пропускаше. Това беше всичко. Меринъс започваше да се чувства много глупаво.