Лора Лей - Да изкушиш звяра

Газостанцията, смесеният магазин и ресторантът се помещаваха в една и съща сграда. И Калън беше там. Меринъс се придвижи към асфалтирания паркинг късно следобед и излезе бавно от джипа си модел „Сув“, докато се оглеждаше наоколо.

Половин дузина превозни средства бяха паркирани наоколо, няколко при колонките за зареждане на газ, а един овехтял пикап с вдигнат капак, чакаше да влезе в гаражната част на станцията за ремонт. Поемайки дълбоко дъх, Меринъс бързо тръгна към гаража. Един самотен човек стоеше отвън и се взираше съсредоточено в чарковете на пикапа, паркиран там.

Играта беше забавна, но остаряваше. И все пак, тя не искаше да бъде тази, която да я прекрати. Особено след като го беше наблюдавала да гали твърдата, лъскава плът на ерекцията си до оргазъм. Още не можеше да се възстанови след тази гледка. Нито пък плътта между бедрата й. Не спираше да пулсира, изисквайки твърдия тласък на пениса му дълбоко вътре в себе си.

Меринъс пое нервно дъх и предпазливо се приближи към камиона. Днес Калън беше облечен в тънки избелели дънки и тениска, а косата му бе покрита с бейзболна шапка. Тя се надяваше, че не се опитва да се дегизира. Ако беше така, не вършеше работа. Младата жена го бе забелязала в мига, в който станцията се появи пред погледа й.

— Извинете, можете ли да ми кажете къде бих могла да открия Тайбър Уилямс — попита Меринъс весело, стараейки се да стои по-далеч от него, за да не се измърси. Машинното масло, с което той работеше, бе изцапало сивата му тениска и прилепналия плат на панталоните му, обгръщащи дългите му, мускулести крака. Освен това, ако се приближеше твърде много, може би нямаше да бъде способна да държи ръцете си далеч от дънките му. Тя все още не бе забравила изминалите часове и гледката на цялата тази твърда мъжка плът. Но играта започваше отново. Тя да не знае, а той да не казва. Глупава игра.

Широките рамене се стегнаха, след това главата, покрита с червена бейзболна шапка се обърна съвсем малко, очите му бяха прикрити от тъмни очила.

— Не е тук — промърмори той, след което се обърна към двигателя.

Толкова за гостоприемството на малкия град. Меринъс се намръщи. Той беше груб днес. Враждебен. Мъжествен.

— Знаете ли къде мога да го открия? Или може би да му оставя съобщение? — попита тя широкия му гръб. Той имаше дяволски красива фигура, но ужасни маниери.

Широките рамене се присвиха.

— Кажете на мен, аз ще му предам — кратко и по същество, но дори не вдигна глава от обекта на вниманието си, а именно двигателя, не Меринъс.

Тя измъкна една от малките визитни картички от джоба на дънките си и му я подаде.

— Това е номерът на мобилния ми телефон. Ще го помолите ли да ми се обади при първа възможност? Важно е да се свържа с него — раздразни се от грубото отношение, което той демонстрираше. Би могъл поне да прояви някакъв интерес. Може би действаше прекалено хладнокръвно.

— Той ще го получи — картичката изчезна в опръсканите с масло дънки.

Меринъс присви очи към него.

— Бихте ли ми казали къде живее? Сама мога да предам съобщението си — изплю най-накрая тя през стиснатите си зъби.

Мускулите му изпъкнаха, когато той сви рамене отново.

— Живее тук през по-голямата част от времето.

Меринъс изчака, но не получи друга информация.

— Ами Калън Лайънс? Можете ли да ми кажете къде да го открия? — попита тя мило, като вмъкна в тона си лека насмешка.

Последва дълга пауза, през която мъжът бърникаше в двигателя и регулираше кабелите, а след това вътрешните части.

— Чувате ли ме? — попита тя с фалшива приветливост. — Калън Лайънс? Знаете ли къде мога да го открия?

Широките рамене се свиха отново и Меринъс стисна зъби от гняв.

— Кой знае къде е Лайънс — каза най-накрая. — Той идва и си отива.

Меринъс извъртя очи. Не беше ли това истината? Също така изглеждаше дяволски добре, когато идваше .

— Добре — измърмори тя. — Ще проверя отново по-късно.

— Можеш да го направиш, сладурче — промърмори той и погледна назад към нея с непроницаема усмивка.

Меринъс присви очи. Без да я изпуска от поглед, мъжът внимателно постави ключа, който беше използвал, вътре в рамката. Тя можеше да усети този поглед, започващ от белите й маратонки и придвижващ се бавно нагоре по голите, загорели крака, до ръба на късите й панталони, а след това и по-нагоре. Спря се на малката ивица гол корем, след това през гърдите й, докато стигна лицето.

Меринъс погледна назад към него, очите й се присвиха от арогантността, която прочете в тялото и изражението му.