Лора Лей - Под повърхността на звяра

— Ако ме нарече котенце още веднъж, ще съжалява — измърмори Шера с тиха ярост до Рони, докато се взираше в чашата си с кафе.

Взаимоотношенията на Котешките породи в малкия Прайд очароваха Рони. Те бяха напълно лоялни един към друг и към другите Породи, които бавно си проправяха път към имението, определено за тях. Като едно голямо семейство. Те се дразнеха и си ръмжаха, но също така упорито се бореха един за друг.

— Кейн, както обикновено, за твоите встъпления има още много какво да се желае — Меринъс въздъхна, а Калън се изсмя развеселено.

Меринъс следеше брат си и стройната Котешка жена Шера, с предпазлива загриженост.

— Отнема известно време да се привикне — каза Тайбър на Рони, когато тя погледна към високия мъж с очи на орел, който държеше няколко доклада в ръцете си, докато си наливаше кафе.

Кейн беше опасен. Нямаше друга дума за него. Очите му бяха дълбоки езера от син лед, мнителни и бушуващи от една вътрешна енергия, която изнервяше Рони. Очевидно изнервяше и Шера. Тя се надигна от стола си и хвърли на мъжа поглед, изпълнен с едва сдържан гняв.

— Меринъс, дръж си задника в къщата. И точка. Ти и госпожица Андрюс. Не знам как, по дяволите, онези снайперисти са попаднали в двора, но единственият останал жив продължава да си играе с нас и все още не иска да ни даде никаква информация — една жестока усмивка изви устните му, докато се облягаше на плота и надигаше чашата си с кафе за колеблива глътка. Това уверяваше тези, които го наблюдаваха, че скоро снайперистът щеше да бъде повече от щастлив да играе всяка игра, която Кейн му предложи. Рони би потреперила при мисълта, ако положението не беше толкова опасно.

— И какво успя да разбереш? — попита Калън тихо, като се облегна на стола си начело на масата и погледна другия мъж напрегнато. — Освен факта, че нашият приятел е временно необщителен.

Кейн изсумтя, почеса бузата си разсеяно с ръката, която още стискаше няколко намачкани листове хартия.

— Има вероятност Съветът да не е намесен в това — гласът му прозвуча несъмнено по-опасно. — Още не съм сигурен кой е замесен, но сме близо. Това, което успях да открия, ме насочва към малка отбрана групировка, която вярва, че светът ще е по-хубав без вашата специална марка генетична смес в гърнето със супа.

Рони погледна към лицата на Породите, събрани около голямата кухненска маса. Израженията им варираха между презрение и гняв.

— Хмм, питам се, дали те имат привлекателни, достъпни дъщери — очите на Рони се разшириха, щом погледна към долния край на масата, където седеше Танер. Сексуалната заплаха в гласа му я изненада.

Младият мъж беше с ДНК на бенгалски тигър, така й беше казал Тайбър, и той изглеждаше като такъв. Гъстата му дълга черна коса беше изсветлена с няколко нюанса на златно и обграждаше мрачното му напрегнато лице. Приличаше на паднал ангел, излъчващ сексапил и невъздържана страст. Кехлибареният му поглед проблесна гневно под дългите тъмни мигли, когато очите му се присвиха застрашително.

Рони познаваше Танер от толкова отдавна, колкото и Тайбър. Младият мъж, макар да бе приятелски настроен и често да флиртуваше, винаги излъчваше някаква стаена опасност. Сякаш можеше да надзърта в душата й и често я осъждаше жестоко.

— Танер — изръмжа Калън с твърдо предупреждение.

— Хайде, Кал, бих могъл да разбъркам супата за тях много хубаво — изсумтя по-младият мъж. — Няма да нараня никого.

— Нямаме време за котешки борби — сряза ги Кейн.

Беше възнаграден с повече от едно измърморване и животинско изръмжаване в отговор. Усмивката, която премина по устните му, беше лека и развеселена, въпреки мрачните и неизречени заплахи.

— Мини на въпроса, Кейн — каза Калън тихо, но мекотата в предупреждението му говореше на Рони много повече. Водачът на Прайда започваше да се изморява от вечните намеци на брата на Меринъс, които той насочваше съм тях.

Нямаше смисъл да се заяждат един с друг. Приятните близки отношения, които бе видяла да демонстрира Кейн пред Котешките породи по различни поводи, предполагаха, че той уважава и се грижи за членовете на Прайда на Калън. Въпреки това, сегашните му действия намекваха за по-дълбоко напрежение.

— Въпросът е — Кейн остави кафето си и погледна надолу към листовете, които държеше, — че няколко радикални членове на предишни конкурентни групировки са решили да се обединят. Наричат себе си Освободители. Основната им цел е да унищожат всички генетично променени хора. Те нямат много средства, но имат огнева мощ и няколко бивши военни членове. Прилича на Ловен сезон, момчета и момичета. И познайте кой е плячката на деня?