Лора Лей - Душата на звяра

— Много красиво — прошепна Киова вдигна другата си ръка и претегли заобленото хълмче в дланта си. — Толкова твърди, сладки малки зърна. Искаш ли да ги вкуся, Аманда?

— Боже, да! — Тя се задъхваше, бореше се за въздух, когато се насили да произнесе думите. Горещината се движеше из тялото й, изгаряше нервните й окончания и разпалваше всяка клетка, която притежава.

Киова се наведе по-близо, езикът му облиза едното заострено връхче и Аманда потръпна безпомощно.

— Моля те… Моля те… Моля те… — умоляваше тя, като бе готова да заплаче и да направи всичко, за да получи това, от което се нуждае.

— Непослушно момиче — прошепна той срещу зърното й, секунда преди езикът му да се извие около него отново, привличайки го в устата си, където зъбите му го обгърнаха здраво.

Вагината й се сви конвулсивно и изля соковете си между краката й, напоявайки копринените бикини, които тя носеше под дънките си. Аманда стисна бедрата си, задъхвайки се от удоволствието, което пронизваше тялото й.

Тогава мъжът се засмя, отдръпна се и се премести зад нея. За няколко секунди разряза всяка ивица плат от тялото й. Коленичи зад нея, издърпа разкъсаните парчета, след това целуна заоблената извивка на дупето й, преди да прокара решително зъби по нея.

— Киова! — изстена Аманда дрезгаво, докато коленете й трепереха, а тя се опитваше да се задържи на крака.

Той прокарваше дръжката на ножа нагоре и надолу по бедрото й, студената кожа скърцаше по плътта й, когато езикът му трепна през тясната долина между двете полукълба на дупето й.

— Лошите момичета се наказват — прошепна Киова, езикът му се изпъна и се притисна между плътта, която измъчваше, оставяйки огнена пътека след себе си, а дръжката на ножа се плъзна по-високо по бедрото й. — Време е да започне наказанието ти, Аманда.

О, Боже, да! Най-сетне. Най-сетне.

Меката кожа се придвижи още по-нагоре, а ръката му се обви около ханша й и я задържа неподвижна.

— Разтвори си бедрата — Киова дишаше тежко вече и горещият му дъх погали хълбоците й.

Аманда се раздвижи, разтваряйки краката си по-широко и простена, когато дръжката на ножа се плъзна малко по-нагоре, по гъстата гореща сметана. Потърка се в подутите интимни устни, изпращайки светкавица от удоволствие към клитора й.

След това разтвори меките гънки и се плъзна по-близо и по-близо…

— Проклет да си! — изруга тя дрезгаво, когато внезапно се отдръпна.

— Казах ли ти да говориш? — отсече суровият му гърлен глас, а ръката му се приземи на дупето й. Леката парваща плесница я накара да се притисне към него, ръцете й се заизвиваха зад гърба й отчаяно, когато от вагината й потекоха още от соковете й.

Тогава Киова притисна дръжката отново към нея и я плъзна през тесния процеп, докато не се намести към отвора на вагината й.

— Моли за това — нареди той остро. — Моли ме да те чукам, Аманда.

— Чукай ме — изпъшка тя, знаейки, че само ръката, която обгръщаше ханша й, я задържа изправена. — Моля те, Киова, моля те, чукай ме.

И той я прониза. Меката кожа раздели плътта й, плъзна се в хлъзгавите й сокове и започна да я разтяга еротично.

Това беше най-порочното нещо, за което Аманда някога бе чувала. Не беше чела нищо толкова неморално.

Дръжката на ножа я разтвори, плъзгайки се бавно и дълбоко вътре в нея. Стон на удоволствие разкъса тишината на стаята. След това се измъкна. Без значение колко молеше тя, как умоляваше за още, ножът беше отстранен, а Киова се изправи бавно зад нея.

— Не ти е позволено да свършваш още — прошепна той в ухото й, преди да се премести пред нея. — Лошите момичета трябва да чакат да свършат, Аманда.

— Ще бъда добра — извика тя отчаяно. — Обещавам, Киова. Ще бъда много добра.

— Наистина ли? — Мъжът свали тениската си бързо, а след това изрита мокасините си. — Нека видим колко добра можеш да бъдеш.

Панталоните бяха отстранени бавно и дебела, набъбнала дължина на пениса му се разкри, когато отметна плата настрани.

— На колене, Аманда. Покажи ми какво добро момиче можеш да бъдеш.

Тя застана на колене и погледна нагоре към широката главичка, която застана пред нея. Устата й се навлажни, когато гладът прониза сърцевината на утробата й, доказвайки, че възбудата й, нуждата за този мъж не е само резултат от разгонването, а резултат от любовта, която Аманда носеше в душата си, чакаща там човека, който не само ще може да достигне тази любов, но и да сбъдне най-съкровените й желания.

Тя обви устни около широкия връх и простена от отчаяна нужда, когато усети първата струя предеякулационна течност. Елизабет най-накрая й бе обяснила овлажняващия хормон, който се изливаше от пениса му. Течността отпускаше стегнатите мускули, като им даваше гъвкавост, блокираше болката и позволяваше невероятното удоволствие накрая, кулминационното подуване на мъжкия член.