Лора Лей - Душата на звяра

Киова се изсмя на думите й.

— Сигурен съм, че ще бъдеш. След този нощ. Сега си свали дрехите. Не искаш да ми се наложи да ги разкъсам.

Аманда едва успя да потисне стона си. О, да, искаше.

— Започни с обувките. Свали всичко много бавно.

Тя едва дишаше, а коленете й трепереха от вълнение, както й ръцете й.

Изрита обувките си. Тази част беше лесна. Ръцете й се повдигнаха към копчетата на блузата й и тогава започна битката. Аманда можеше да усети подутите си гърди, стегнатите горещи зърна, които ги заостряха и се потъркваха в дантелата на сутиена. Прииска й се да изкрещи от това малко удоволствие.

Тя се бореше с малките копчета, а пръстите й се подхлъзваха, отказващи да й сътрудничат, докато Киова продължаваше да я гледа с неговите горещи черни очи. Погледът й трепна нагоре и дъхът й секна, когато той се изправи на крака.

— Опитваш се да ме дразниш ли? — попита я мъжът и в гласа му отекна порочна чувственост.

— Не. — Тя поклати глава яростно, докато той обикаляше около нея. — Не е така.

Дланта му улови извивката на дупето й.

— Мисля, че се опитваш. Мисля, че знаеш колко е твърд пенисът ми и колко е нетърпелив езикът ми да те вкуси, и ме дразниш.

Дъхът заседна в гърлото й. Да, това беше.

— Не. Обещавам. Опитвам се да бъда послушна — прошепна тя бездиханно.

Това просто беше прекалено възбуждащо. Беше всичко, за което някога бе фантазирала, че и повече.

Секунда по-късно един стон се откъсна от гърлото й, когато дланта му се приземи твърдо върху извивката на задничето й. Смъдящият лек огън се изстреля право към вагината й и накара от нея да потече гореща, гъста сметана.

— Ще си платиш за това — прошепна Киова в ухото й. — Сложи ръце зад гърба си, Аманда.

О, Господи! О, Господи!

Тя бе забелязала дължината на въжето, което Киова бе събрал от джипа и сложил в джоба на дънките си, преди да влязат в хотела. Тя се раздвижи бавно, трепереща в очакване, и скръсти китките зад гърба си.

— Аз ще се насладя на това, Аманда — въздъхна той в ухото й. — А ти?

Ако продължаваше със същото темпо, тя щеше да свърши преди дори да я докоснал.

Аманда вече се задъхваше, когато Киова върза здраво китките зад гърба й, и въжето я стегна по-силно, когато тя задърпа възела.

— Сега, как ще свалим тези дрехи от теб? — промърмори той, като отмести косата й назад, за да разкрие шията й и дъхът му погали раничката, която й бе направил първия път, когато я бе взел.

Аманда потрепери отново и дъхът заседна в гърлото й, когато езикът му облиза мястото, а ръцете му се плъзнаха нагоре по корема й, докато не достигнаха тежко повдигащите се хълмчета на гърдите й и ги обхванаха.

— Някакви предложения? — попита я мъжът, а палците и показалците му уловиха зърната й и ги пощипнаха решително.

Тя поклати глава яростно. Надяваше се, че Киова не очаква наистина да му отговори. Аманда едва дишаше, а какво остава да образува смислени думи.

— О, Господи! — Добре, можеше да говори.

Звукът от разкъсването на плат отекна в стаята, когато Киова дръпна блузата, за да я освободи от изящните копченца, които я придържаха. Дрехата увисна върху тялото на Аманда, като остана прилепена само върху гърдите й, които се повдигаха и спускаха бързо, когато той я плъзна по раменете й, а зъбите му одраскаха белега на чифтосването на шията й.

Аманда щеше да свърши. Точно там и тогава, изправена в средата на стаята, тя щеше да достигне оргазъм само от вълнението, което я разкъсваше. В този момент Киова се отдръпна от нея. Тя се втренчи в гърба му, когато той изчезна в банята, чу се звук от течаща вода и секунда по-късно го видя да се връща с ленива походка.

Мъжът я гледаше с тъмни, изпълнени със страст очи, но нямаше никакъв знак, никаква причина защо бе изчезнал по такъв начин. След това вече нямаше значение, защото той застана пред жената, дланите му обхванаха гърдите й и ги повдигнаха в дантелените чашки на сутиена. Лек полъх на въздух премина през зърната й, преди зъбите му да се забият в едното.

— Ще те накарам да крещиш за мен — прошепна той, докато потъркваше бузите си между гърдите й.

Това звучеше хубаво.

— Но първо трябва да те измъкна от тези дрехи, нали?

Звук от триенето на метал по кожа накара очите й да се отворят широко, когато Киова извади ножа от калъфа отстрани до тялото си. Дръжката проблесна леко на слабата светлина, а извитият връх привлече погледа й, предизвиквайки тих стон, който се откъсна от устните й.

Острието се плъзна под средата на сутиена й, разрязвайки плата с леко свистене. Презрамките бяха обработени по същия начин, всяка отрязана нишка разкриваше все повече и повече, докато презрамките не паднаха от тялото й. Аманда бе сигурна, че ще се разтопи в локва от желанието, което отслабваше коленете й.