Лора Лей - Душата на звяра

— Да се махаме оттук. — Младият мъж взе юргана, една част от миналото, което оставяше със съжаление зад себе си, когато нямаше за какво друго да съжалява.

— Ловецът на сънища сега е в моята къща — каза Аманда яростно. — Ако си го искаш обратно, предполагам, че ще трябва да издържиш да поживееш с мен известно време. Трябва да завърша срока в училището. След това можем да решим какво да правим.

Той сви мощните си рамене.

— Може да работя някъде.

— Предполагам, има голямо търсене на биячи? — Тя му хвърли развеселен поглед, когато той я поведе към вратата.

— Ами… — Киова прочисти гърлото си, очевидно чувствайки се неловко. — Също и независими компютърни програмисти и анализатори по сигурността. Занимавал съм се с това в продължение на години. Даш просто още няма достъп до информацията.

Той обичаше да разполага с нещо, за което другият мъж не знае. Това му даваше истинско чувство на удовлетворение.

— Знаех си, че си лошо момче. — Аманда се засмя към него, когато Киова залепи една целувка на челото й и я изведе от колибата навън, на късния есенен въздух.

Джипът чакаше точно под градината на колибата. Както и малкият хеликоптер Стелт, с който Даш бе докарал Аманда. Другият мъж стоеше до отворената врата на пилотската кабина, а по лицето му проблесна усмивка, когато вдигна ръка за сбогом. Поне засега. Киова не си правеше илюзии, че Даш няма да се опита да го убеди да му помогне отново, когато възникне проблем. Даш Синклер беше решен да намери място в обществото за Породите, както за себе си, така и за собственото си малко семейство.

Хеликоптерът се издигна във въздуха в почти безшумно завъртане на въздушния поток, докато Киова помагаше на Аманда да се качи в джипа. Затвори вратата й, след това бързо отиде до своята, скочи вътре и запали двигателя, преди да се обърне да я погледне.

— Мисля, че трябва да бъдеш напляскана — изръмжа той тогава. — Сигурен съм, че си направила нещо палаво, след като си тръгнах.

Лицето й пламна, а очите й светнаха от страст и любов, и удоволствие, което Киова усети ясно до пръстите на краката си.

— О-о, сигурна съм, че бях много палава — съгласи се тя с лека, порочна усмивка. — Може би дори трябва да ме вържеш и да ме изтезаваш малко. Преподай ми един урок, така да е каже.

Пенисът му, вече болезнено набъбнал, потръпна в дънките му. Мъжът се усмихна, показвайки дългите, извити кучешки зъби от двете страни на устата му.

— Ще те ухапя отново — обеща й той. Чак го болеше от желание да я почувства под себе си, трепереща, докато я държи неподвижна с уста на шията й, а пенисът му да се подува вътре в нея.

Аманда го погледна изпод мисли и облиза устни бавно.

— Ако аз ти позволя.

Очакването се изви горещо и тежко в слабините му. Ако тя му позволи.

Той подкара джипа на заден ход и го обърна рязко, след което се устреми надолу по стръмния път към града и към най-близкия проклет мотел, в който можеше да се регистрира. Тогава щеше да види колко ще му позволи тя. Или по-точно, колко щеше да я убеди да му позволи.

Хотелската стая беше сумрачна. Избледняващата светлина на деня едва проникваше през плътните завеси, когато Аманда последва Киова в стаята. Леглото изглеждаше огромно. Аманда не можеше да погледне никъде другаде, когато в корема й внезапно започна да трепти един възел от нерви.

Какво щеше да стане, ако бе сгрешила? Ако разгонването, бе единственото, което ги свързваше заедно, правейки секса толкова отчаян и изпълнен с удоволствие?

Тя стоеше мълчаливо в средата на стаята, опитвайки се да успокои внезапния страх, който се надигна вътре в нея. Когато се събуди и научи, че Киова си е тръгнал, ярост и мъка се надигнаха в нея в една вълна, която почти я унищожи. Сигурно това беше любов?

— Свали си дрехите.

Аманда потръпна от твърдия глас, толкова тъмен и порочен, така дрезгав, сякаш извираше от самите дълбини на гърдите му. Беше груб и гърлен, и тя не успя да потисне леката тръпка на удоволствие, която премина през тялото й.

Младата жена облиза устни и погледна нагоре към него, когато той мина покрай нея, отиде бавно до леглото и седна на него.

— Сигурен съм, че си била много лошо момиче, докато бях далеч — каза Киова укорително. — Знаеш, че ще трябва да те накажа.

О, Господи! Най-горещата й фантазия щеше да оживее. Сумракът на стаята го караше да изглежда по-тъмен, някак си по-силен, сякаш това бе възможно.

— Ами ако сега обещая да бъда добра? — Тя участваше в собствената си сексуална фантазия, вагината й се навлажни от тръпката, която се изстреля през нея.