Лора Лей - Душата на звяра

— Позволи на себе си да сънуваш, Киова — прошепна момиченцето тогава. — Позволи й да те успокои отново.

Младият мъж се извърна от Каси. Трябваше да избяга от нея, и то веднага. Преди самият той да започне да вижда призраци в сенките, които се движеха около детето и в собствената му окървавена душа.

Киова имаше намерение да избяга в гората и да намери времето, от което се нуждаеше да успокои демоните, които бушуваха вътре в него. И щеше да го стори, ако мобилният телефон отстрани на колана му не бе завибрирал настойчиво.

Ръмжейки, той го издърпа и го отвори.

— Какво?

— Ела в къщата, Киова. Веднага. — Гласът на Даш беше нисък и повелителен.

Киова не си направи труда да отговори, просто се обърна и се втурна надолу през планината. Променените гени и собствените му атлетични умения му осигуриха скоростта и издръжливостта, които му бяха необходими да стигне до главната къща, където Даш го чакаше на вратата.

— Чуй ме! — Той избута Киова към стената до входа, преди младият мъж да успее да се втурне надолу по коридора към лабораторията. — Тя страда, Киова. И то много лошо. Но трябва да довърши. Това, което се случва точно сега, е прекалено важно, за да се прекъсва.

Даш беше пребледнял, сините му очи бяха потъмнели от тревога и тъга от ставащото.

— Мамка му, какво правите с нея? — Койотът се бореше срещу хватката на другия мъж и щеше да се освободи, ако Калън и Кейн не се бяха включили, за да го задържат неподвижен.

— Ще убия всички ви — изръмжа Киова.

— И си добре дошъл да го направиш, приятелю. По-късно обаче — отсече Даш в отговор. — Но точно сега ти имаш половинка, която е решена да направи това, което трябва, и се нуждае от теб. Ние не можем да я държим, Меринъс или Елизабет също. Ти трябва да го сториш, Киова. Тя не може да направи това сама.

— Ти си луд! — Младият мъж можеше да я чуе вече. Писъците… — Мамка му, пуснете ме!

— Киова, чуй ме. Лекарите откриха нещо вътре в нея. — Даш го разтърси яростно, собствените му очи горяха. — Тя е в пълна овулация и сперматозоидите се опитват да я оплодят. Това е важно, Киова. За Бога, заради всички нас, хормонът, който се отделя сега от утробата й, никога преди не бил улавян и е в толкова малки количества, че Серена Грейс се нуждае от време, за да събере достатъчно проби от хормоните в нея, докато Меринъс следи овулацията. Слушай ме… — Даш крещеше вбесено, очите му бяха яростни и отчаяни. — Заради всички нас, Киова. Твоята половинка страда заради всички нас, за да ни помогне.

— Киова… — Младият мъж чу как Аманда крещи името му, гласът й беше като бич от агония, когато достигна от дълбините на лабораторните помещения.

— Киова. За нашия вид. За всички нас. Ако можем да направим нещо, каквото й да е, за да стане това по-лесно за половинките ни, тогава светът ще го приеме, когато научи за това. Ние балансираме между живота и ловния сезон. Помогни ни.

Той изръмжа яростно, отмятайки глава назад към стената, когато викът отново й отекна около него.

— Пусни ме да отида при нея.

Една вълна от ярост го накара да разкъса хватката на мъжете и той се втурна да отвори металната врата в края на коридора. Премина по стълбите на бегом, вземайки стъпалата по пет-шест наведнъж, докато не скочи на стоманения под и нахлу в главната лаборатория.

Беше като сцена от кошмар.

Аманда беше вързана в един гинекологичен стол, краката й бяха пристегнати с ремъци, а ръцете и китките й обездвижени отстрани. Между разтворените й крака доктор Грей работеше бавно, докато доктор Мартин наблюдаваше един монитор, прикрепен към камерата, която очевидно беше в отвора на утробата на Аманда.

Киова изръмжа и привлече вниманието им, като накара Елизабет и Меринъс да се втурнат между него и доктор Грейс.

— Аманда! — Той тръгна към половинката си, бързо освободи ремъците на ръцете й и се наведе над нея. — Дръж се за мен — помоли мъжът, когато тя изкрещя името му. — Дръж се за мен, бейби. Кажи една дума и ще спрат. Аз ще ги накарам да спрат.

На Аманда не й достигаше въздух, лицето й се набразди от сълзи, когато ръцете й се обвиха около раменете му в отчаяна хватка.

Тя изкрещя отново, гърбът й се опита да се извие, но ремъците през кръста и гърдите й я държаха здраво за стола.

— Аманда не е в опасност. — Елизабет бе застанала до него сега. — Следим всичките й жизнени показатели. В мига, в който организмът й покаже някаква опасност, ще спрем.

Киова тръсна глава. Не искаше да слуша.