Лора Лей - Душата на звяра

Каси беше дете на Даш и Елизабет. Преди година беше преследвана в продължение на месеци, когато един наркобарон научил, че момиченцето е плод на изкуствено осеменяване на майка му с хибридната сперма на вълк и койот. Без да подозира, че лекарят, извършил процедурата, не е използвал спермата на първия й съпруг, Елизабет не била в състояние да проумее защо този наркобарон преследва дъщеря й с такава настойчивост. По някакъв начин обаче, Каси бе успяла да спаси и двете им, като по време на едно от малкото си училищни посещения, бе писала на своя приятел по писма, Даш Синклер, докато той се бе сражавал в чужбина. Даш бе дотърчал в мига, в който зовът за помощ на момиченцето бе достигнал до него.

Чифтосването на Вълчата порода и Елизабет бе довело до един здрав син и бе предизвикало вълна от спорове, която в момента обикаляше вестниците.

— Не търся Аманда — въздъхна най-сетне Каси. — Моята фея искаше да дойда тук и да се срещна с твоята.

Киова примигна към нея объркано.

— Каква е тази фея? — Понякога бе по-добре просто да се водиш заедно с Каси, отколкото да спориш с нея. Тя беше странно малко момиченце, което винаги говори на някого, когото никой друг не можеше да види.

— Феята, която те наблюдава — каза детето внимателно. — Виждала съм я и преди, но не ми е позволено да говоря с тях, докато те не ми заговорят.

На Киова започна да му се иска момиченцето да се отнася и с истинските хора така.

— Аз имам фея? — Устните му се свиха при тази мисъл.

— Тя е много тъжна — прошепна Каси. — Казва, че си забравил юргана й.

Младият мъж замръзна. Шок заля цялото му същество, докато се взираше в детето.

— Какво каза? — Той запази гласа си спокоен, борейки се с емоциите, които се надигаха в него.

— Забравил си юргана, който тя ти е направила, Киова — отвърна то тихо. — Тя нашепва любовта си във всяка нишка и е поставила мощна защита в тъканта му. Иска да знаеш за майчината й обич.

Киова се наведе, като внимаваше да не се движи прекалено бързо, за да не изплаши детето. То гледаше към него с насълзени очи, а ръцете й се притиснаха плътно към тялото й.

— Виждаш ли я? — попита го той. — Тя тук ли е?

— Тя казва, че е винаги с теб — прошепна Каси. — Когато си позволиш да сънуваш, феята идва чрез Ловеца на сънища и се опитва да ти донесе радост и любов. Също така е сигурна, че те е довела до Аманда. Но ти трябва да се върнеш и да вземеш юргана. Тя го е направила само за теб.

Юргана. Киова го бе оставил в колибата. Никога не го бе използвал, когато беше там, без значение колко му бе студено.

— Ето, малко копеле. Тя праща това за теб, за да не ти е студено. Опитах се да й кажа, че животните не чувстват студ… — Дядо му бе захвърлил юргана към него, а омразата в гласа му бе почти маниакална.

Киова го бе оставил да лежи на земята, докато старият мъж си тръгна, след това внимателно го бе сгънал, игнорирайки топлината, която сякаш се протягаше към него, и го скри в металния шкаф в кухнята. Там го бе оставил и когато си тръгна от планината. Не че някога го бе забравил. Но не искаше да има нищо общо с жената, която го бе проклела да води този живот.

— Тя плаче заради това, което той е сторил — каза тогава Каси. — Прости й, Киова, тя не е знаела.

Киова стисна зъби, когато гърдите му се стегнаха от болка.

— Феята винаги е знаела, че имаш душа…

Мъжът се изправи рязко и прекоси верандата, отдалечавайки се от момиченцето.

— Киова, не си тръгвай — извика Каси. — Изоставяш Аманда, а тя се нуждае от теб. Но можеш ли да й помогнеш да стане силна? Или можеш само да подхраниш демоните, които познаваш от толкова дълго време?

Киова спря и се обърна към нея.

Тя стоеше осветена от лъчите на слънцето и сенките, които нямаха смисъл. По гърба му пробяга хлад, когато осъзна какво е Каси. Малкото момиченце, създадено от изменената сперма на вълк и койот, носещо чертите и на двете породи, беше медиум. Около нея нямаше феи, а призраци, които тя виждаше и които й говореха.

— Кажи й, че я обичах — каза Киова дрезгаво, мислейки си за сънищата, които му се бяха явявали като дете и спокойствието, което му бяха донесли.

Каси кимна бавно.

— И тя винаги те е обичала, Киова. Поиска да знаеш, че е идвала за теб. Те са знаели за теб и за нея. Била е тръгнала към теб, когато е загубила живота си. Тя плаче за теб.

Киова направи гримаса и устните му се отдръпнаха от зъбите му, а главата му се отметна назад, докато се бореше с мъката, която разкъса сърцето му и остави неизлечима рана.