Лора Лей - Белегът на Мегън

— Облечена си — изръмжа Породата, наблюдавайки я през присвитите си тъмнозлатисти очи. Твърдите му устни се извиха в усмивка, а ръцете му се мушнаха под плътната черна блуза, която тя носеше.

Той беше толкова секси. Разрошен, примитивен мъжкар, самонадеян и арогантен. И ако издутината, повдигаща чаршафа, беше някакъв показател — готов за чифтосване.

— И ще остана облечена — засмя се тя, плесна го по ръцете и дръпна подгъва на блузата си отново надолу. — Тръгваме си днес, забрави ли? Аз съм готова.

За да подсили думите й, Мо-Джо скочи на леглото, сигурен, че лошият, миришещ на котка мъж най-сетне е готов за честна игра. Мегън се отдръпна назад и се разсмя, когато човек и куче започнаха да ръмжат и да се зъбят, оголили зъби и борещи се за надмощие. Брейдън изръмжа ядосан измежду косматите крайници на животното.

— Проклето куче! — изруга той, когато Мо-Джо го ухапа по ухото.

Мегън стоеше отстрани и се смееше, докато той се бореше в леглото с огромното куче и го ухапа в отговор.

Кучешкото учудване върху лицето на Мо-Джо беше забавно. Кафявите му очи се ококориха, а изражението му застина за цяла една секунда, преди да нададе вой и да започне да се извива бясно в хватката на Брейдън.

Мо-Джо скочи от леглото, хвърли раздразнен поглед към двамата човеци, след което изръмжа към Брейдън и тръгна към ъгъла на стаята. Просна се под отдушника на климатика и започна жално да търка с лапа поруганото си ухо.

— Трябва ли да вземаме и този пес? — Брейдън показа резците си на кучето, което само изсумтя презрително и се надигна колкото да се обърне с гръб към тях, след това се настани отново под отдушника.

— Ако обичаш мен, ще обичаш и кучето ми. — Мегън му хвърли укорителен поглед, преди изджавка изненадващо.

Брейдън я хвана за кръста и я дръпна към леглото, след което я затисна под тежестта си и се взря в нея. Очевидно не му хареса отговора й, или смеха й.

Смях, който устните му погълнаха, когато покриха нейните, а езикът му вкуси, като я облиза порочно. Когато вдигна глава, изражението му беше мрачно и изпълнено с възбуда и емоция, достатъчна да накара сърцето й да се свие в отговор.

Брейдън вдигна ръка и докато я гледаше, докосна устните й с цялата нежност на пръсти си. В този момент, Мегън си каза, че Убежището не е чак толкова лошо. Нощите бяха невероятни. Дните обаче бяха непоносими. Да бъде мушкана и ръчкана от нещо или някого, различен от Брейдън, беше гаранция за наистина гадно настроение.

— Била си готова за тръгване — напомни й той, като палецът му погали устните й и продължи да се взира в нея с властен, горещ поглед.

Предполагаше се, че разгонването ще затихне с промяната на нейната ДНК. Боже, мразеше тази дума. Но, по дяволите, ако не се подмокряше само от докосването на палеца му по устните й, което обясняваше овлажняването на бикините й.

— А ти не си ли? — Мегън изви вежди и вдигна ръце да погали косата му.

Видя как миглите му се спуснаха, удоволствието, което изпълни лицето му, когато прокара върховете на пръстите си по кожата на тила му и одраска чувствителната плът. Дълбок стон се надигна в гърдите му, а пенисът му започна да притиска бедрото й.

— Долу, момче — нареди Мегън безгрижно, въпреки че обърна глава, за да позволи на устните му да погалят шията й. Ръцете му се заровиха в косата й. — Казвам да си тръгнем първо, а по-късно ще правим див секс. Ще се задуша, Брейдън.

И наистина се задушаваше. Не за въздух, а за свобода. За приключение. Мисията, която Калън и Ръководният кабинет на Породите им бе възложила, прозвуча като експлозия. Брейдън вдигна глава, погледът му беше тържествен, когато въздъхна дълбоко.

— Тогава ще оставим дивия животински секс за по-късно. — Усмивка изви устните му, докато продължаваше да гледа Мегън, сякаш не може да повярва, че тя наистина е там.

— Обичам те, Мегън — Брейдън прошепна думите бавно, несвикнал със свободата да чувства, да очаква емоция в отговор.

Нейният див, красив лъв все още бе несигурен в това отношение, което продължаваше да я изненадва. Емоцията на лицето му накара гърдите й да се стегнат и гърлото й се сви от сълзи, когато тя се усмихна трепетно, стоплена от дивата сила на неговата гордост и чувството му на притежание спрямо нея.

Ужасите, които Брейдън бе преживял в онези лаборатории още предизвикваха у нея кошмари. Историите, които жените Породи й бяха разкрили, и докладите, които бе прочела, бяха ужасяващи. И все още бяха събития, за които Брейдън отказваше да говори. По този начин живееше той. Така запазваше онази закачливост, забавната част на неговата личност.