Лора Лей - Белегът на Мегън

— Ако припаднеш в мен, Ланс ще види — гласът на Брейдън внезапно разкъса мъглата във вените й. — Ще се появи с другите проклети мъже от семейството ти, Мегън. Какво каза? Раната не е дълбока? Да не би да си просиш всички да започнат да те глезят?

О, това не беше честно. Очите й се отвориха рязко, а главата й се отметна назад предизвикателно.

— Ще ти сритам задника. — В заплахата липсваше раздразнение. Всъщност звучеше доста слабо.

Но усмивката на Брейдън озари нощта. Чувствените му устни се извиха бавно и порочно.

— Като ми говориш така, само ще накараш пениса ми да се втвърди.

Мегън вдигна ръка, докосна бузата му и се усмихна. Господи, обичаше го.

— Пенисът ти винаги е твърд.

— Само за теб, половинке. — Той обърна глава и съвършените му устни се притиснаха към дланта й. — Завинаги. Само за теб.

Завинаги. Звучеше достатъчно добре за нея.

Младата жена въздъхна, когато Ланс и чичовците й внезапно се наведоха над нея. За щастие, нямаше глезене.

Стивън прегледа раната, пръстите му я опипаха нежно, а погледът му… беше горд. Гледаше я с гордост. И разбиране. Гледката на тези емоции в очите му й помогна да сдържи инстинктивната си реакция при докосването му. Неудобството не беше толкова силно, колкото преди, но все пак, не беше комфортно.

— Хайде, лошо момиче. — Брейдън мина пред Стивън, когато той приключи с прегледа, и вдигна Мегън на ръце. — Ти си луда. Не е много дълбоко. Този куршум трябва да излезе. Изглежда, че въпреки всичко, ще се наложи да те поглезим малко.

Все още е вътре? Мегън се втренчи в него ужасено и усети как главата й се завъртя. О, по дяволите…

Не успя да види шока по лицето на половинката си, когато припадна, нито изненадата по тези на братовчед си и чичовците си. Но това беше първият й куршум, и щеше да се погрижи да ги увери в този факт по-късно. Заслужаваше един малък припадък.

Убежището, четири седмици по-късно

Мегън се загледа в слънчевите лъчи, проникващи през прозореца на кабинета, който тя и Брейдън заемаха по време на седмиците, прекарани в тестове, които се бяха съгласили да направят. След операцията за отстраняване на куршума, бяха напуснали болницата и бяха отлетели право към Убежището, където Мегън бе гледана толкова внимателно, че я побиваха тръпки. Докторите тук бяха прекалено стриктни.

Но поне я бяха спасили от наплива на членове от семейството й.

Те я бяха посетили няколко пъти, но баща й и дядо й изглежда разбираха, че мечтите й най-сетне се бяха материализирали. Ланс не беше толкова щастлив. Поради някаква причина, мисълта да работи с непознатата жена заместник, която от Вашингтон обещаха да му изпратят, не му допадаше особено.

Чичовците й — Стивън, Наш и Блейк, се бяха върнали в своите племенни земи след приключването на една мисия, която бяха започнали преди няколко години. Името на Кули е било свързано със Съвета по генетика при разчитането на възстановените тайни файлове от една от големите генетични лаборатории. Как бяха успели да заблудят сенатора, Мегън не бе сигурна. Беше малко замаяна, когато й обясниха това. Нещо за алтернативни идентичности и лицева реконструкция. Нищо чудно, че й бе отнело толкова време да разпознае чичо Стивън.

Никой от тях не беше много доволен от нея. Тя се изкикоти при тази мисъл. Те не я искаха в разгара на битката и сигурно не бяха доволни от малкото, което научиха за чифтосването между нея и Брейдън.

Разгонване. Изсумтя по повод на това явление, както и на изненадващата информация, която бе научила. Усещането не беше комфортно — да знае, че нещо така важно, като ДНК-то й, е било променено по някакъв начин, даже за постоянно, както хормона на чифтосването го правеше.

Тя не беше Порода, но можеше и да бъде.

По-дълъг живот. Мегън простена от това късче информация. С по-висок имунитет и бързото излекуване можеше да се справи. Всъщност тази част й харесваше извънредно много. За останалото, щеше да й отнеме известно време да свикне.

И после, имаше Брейдън. Една лека усмивка изви устните й, докато стоеше до леглото и го гледаше как спи. Дългата му златиста коса обграждаше грубите черти на лицето му, придавайки им по-силен и по-примитивен вид. Тъмнокафяви, червеникави и черни кичури, изпъстрящи гъстата грива, изкушаваха пръстите й да се заровят в нея и докато ги прокарва през нея, да гледа парада на цветовете.

— Събуди се, сънливко. — Мегън се наведе да ухапе устните му и изписка от изненада, когато ръцете му я уловиха през кръста. Преди да успее да се възпротиви, той я положи по гръб под себе си.