Лора Лей - Целувка за Коледа

— Някои фракции на Обществото за чиста кръв са открили лекарство, което може да прикрие индивидуалния мирис за кратък период от време. След освобождаването ти открихме признаци за преследвач. Можем да подушим оръжията му, фактът, че е мъж, и желанието му да убива. Той успява да ни се изплъзне в Хейвън и минава покрай охраната ни, използвайки това лекарство. И този човек преследва теб.

Стомахът й се сви от страх. Обърна се настрани и прокара пръсти през разпуснатата си коса, след което отиде до прозореца и се загледа в снега, който като че ли се сипеше по-силно сега, по-бързо.

— За да ме убие — изрече тя тихо. — Защото успях да спася жените, които щяха да бъдат убити по време на онова нападение.

Нападението, за което тя беше дала важна информация, която подпомогна за координацията на действията.

— Това успяхме да научим — каза Хоук меко. — Преди да умре баща ти е дал заповед да бъдеш отстранена след освобождаването ти.

— Аз го предадох — усмихна се Джес горчиво, обръщайки се отново към половинката си. — Той не гледаше с добро око на някой, който не изпълнява желанията му.

— Все още има важни членове на организацията, които не бяха идентифицирани след залавянето ти. Повечето от тях бяха на партито, на което бяха нападнати Породите, но някои от играчите — не. Опитахме да научим самоличността им, но без особен успех.

Джесика кимна бавно. Породите й донесоха снимки малко преди да я освободят и я помолиха да идентифицира хората, които познава и които работят заедно с баща й. Накараха я да назове всеки, който не беше на тези снимки. Породите бяха усърдни. Младата жена разпозна всички приятели на баща си, но имаше и непознати лица.

— Какво общо има това с разгонването? — Джесика погледна отново към шишенцата с хапчета.

— Ти си моята половинка. — Гласът му внезапно стана гърлен и ръмжащ, карайки всяко нервно окончание в тялото й да се настрои към присъствието на този мъж. — Чаках петнадесет месеца, Джесика. Исках да те ухажвам. Исках да бъде твой избор, ти да се нуждаеш от това, а не само защото аз жадувам. Но опасността ескалира и аз отказвам да поемам рискове с живота ти. — Хоук сви юмруци от двете страни на тялото си, очите му сякаш светеха от желание. — Няма да те оставя да умреш. Няма да позволя да бъдеш наранена. — След тези думи тръгна бавно и спокойно към нея, дебнещата му походка накара устата й да пресъхне, а устните й се разтвориха в очакване.

Хоук улови горната част на ръцете й, докато тя го гледаше, хипнотизирана от мъжа и напрежението в погледа му.

— Аз пазя това, което е мое. — Очите му се плъзнаха към лицето й, спряха се на устните й, след което продължиха нагоре да срещнат нейните. — Ти си моя, Джесика. Моя си от деня, в който те зърнах. Не мога да възпра животното вътре в мен, което предявява претенциите си върху теб. Не мога да пренебрегна нуждата да те защитавам. И ще дам живота си, за да ти осигуря времето и свободата да направиш своя избор. Но вече ще бъда с теб, ден след ден. Ще те закрилям. И ще бъде невъзможно да сдържам глада, който ни привлича все повече и повече.

Ето защо й беше донесъл хормоните и лакомствата. Новото хормонално лечение беше дало на женските половинки свободата да се наслаждават на лакомствата си, без неприятните последици, които произлизаха от тях. Кофеинът и шоколадът бяха известни с това, че влошават симптомите на разгонването. Възбудата, нуждата да се чифтосат, да докосват, да целуват и галят, ставаше почти неконтролируема. А това можеше да стане болезнено. Джесика знаеше, че нуждата от секс може да стане мъчителна, ако една жена се раздели с половинката си, ако не чувства докосването му, ако не усеща тялото му.

Джес пое рязко дъх и леко потръпна при мисълта за това.

— А ако не искам това чифтосване? — попита тя.

Хоук плъзна длани надолу по ръцете й, после отново нагоре.

— Тогава ще излъжеш и двама ни — каза той тихо. — В теб има гняв, и аз не те виня за него. Но има и желание, Джес, както и чувства. Ако не беше затворена една година, щеше да дойдеш в ръцете ми. И двамата го знаем.

— Но бях затворена. — Тя се отдръпна, потърка горната част на ръцете си и потърси директно погледа му. — Ти стоеше на разстояние. Никога не дойде при мен.

— Щях да се чифтосам с теб. — Думите сякаш се изтръгнаха насила от него. — Щях да те взема, Джес. Имахме нужда от време, за да докажем невинността ти. Знаех, че никога не би ни предала доброволно. Но трябваше да го докажа.

Изненадата измести отчасти възбудата й.