Лора Лей - Целувка за Коледа

Хоук сви устни при последните думи. Това беше мнение на Трибунала — че са загубили лоялността на Джесика заради необходимостта да я затворят, да я отдалечат както от Породите, така и от нейните хора. Хоук не вярваше в това. Джесика не се беше опитвала да избяга нито веднъж, откакто беше освободена. Беше потърсила усамотение. Не искаше да я наблюдават. Никога не беше показвала желание да избяга, нито пък бе показвала гняв към Породите като цяло. Гневът й бе насочен по-скоро към него.

— Ще извикам един екип от базата на Койотите — информира го Ейдън. — Това ще бъде направено без много шум, ще бъдат разположени тайно около нея. Знаем, че Хейвън е наблюдаван. По този начин наблюдателите ще решат, че се отнасяме небрежно към безопасността й. — Ейдън се наведе напред съсредоточено. — Трябва да заловим стрелеца, Хоук. След разпадането на Обществото за чиста кръв по-рано тази година, останаха хора, които не успяхме да заловим. Нуждаем се от информацията, която те имат, както и от средствата, които използват. Тя е единствената ни връзка с тях.

— Няма да излагам на риск безопасността й заради твоето издирване, Ейдън — изръмжа Хоук. — Задържах разгонването, но нищо не може да промени факта, че Джесика е моята половинка.

Ейдън кимна и се обърна към Улф.

— Ще предявя претенциите си към половинката си. — Хоук също погледна водача си. — Дадох ти времето, от което се нуждаеше, Улф. Джесика Рейнс е моя. Няма повече да стоя далеч от нея.

Улф си размени поглед с Джейкъб Арлингтън, преди да се обърне отново към Хоук с кратко кимване.

— Оценявам доверието ти в мен, Хоук. Ти пренебрегна себе си, когато другите не биха могли, даде ни времето, от което се нуждаехме, за да получим отговори, вместо да й дадеш свободата, като се позовеш на Закона. Това говори повече от всякакви думи за лоялността ти към Породите.

— Лоялността ми е към Джесика — отсече Хоук. — Моята половинка не беше предател. Имаше само един начин да го докаже. И беше направено. Сега е време да взема онова, което е мое.

Джесика би трябвало да знае, че Хоук няма да стои дълго настрана от нея. Бодигардът, който бе оставил пред къщата, беше мъж. Беше забелязала както по време, така й след освобождаването й, че рядко около нея имаше Порода или човек от мъжки пол.

Бодигардовете й бяха жени. Лекарят й беше жена. Посетителите й — Хоуп, половинката на Алфа Вълка, или Фейт, половинката на втория по ранг. Чарити Чанс я посещаваше понякога, но не и след раждането на сина й.

Джесика проследи паркирането на рейндж роувъра на чакълестата алея пред колибата й. От него слезе Хоук. Арогантен като всеки мъж, красив като греха, той стоеше под падащия сняг като природна сила, предизвикваща стихиите да се изправят срещу него.

Предизвикващ всеки да му се противопостави.

Хоук беше неразделна част от екипа по сигурността в Хейвън. Беше съветник и ръководител по сигурността и комуникациите, където тя беше работила преди малко повече от година. Бе строг и честен, но невинаги беше лесно да се работи с него. Не понасяше глупаци и не се замисляше много, преди физически да изхвърли някой, който не отговаря на стандартите.

Дали все още ръководеше сигурността там, зачуди се Джес. Осъзна, че няма представа с какво се занимава той сега. Често го виждаше да шофира из имението, да спира и да разговаря с екипите по сигурността, насочвайки ги към различни райони или шегувайки се с тях. Въпреки че, осъзна тя, не бе беше виждала усмивка на лицето му, откакто беше освободена.

А Хоук често й се усмихваше, когато тя работеше за Породите. С леки, предпазливи полуусмивки, сякаш не знаеше как да изрази веселостта си от срамежливите й шеги или от опитите й да флиртува с него.

Господи, беше толкова влюбена в него, осъзна тя. През месеците, които беше прекарала в работа с него, споделянето на безмълвните обеди в малката градина зад управлението, се беше влюбила безвъзвратно.

Той не я беше целунал. Не я бе докоснал. Беше любезен кавалер. Нещо, което не беше срещала при друг мъж. По-силен от живота, а раната, която тя беше нанесла на крехките взаимоотношения, които бяха изградили, беше дълбока. И в двама им.

Джесика знаеше още тогава за разгонването. Нямаше как иначе, след като работеше толкова отблизо с Породите. Също така познаваше признаците. Те се бяха зародили между тях. Една целувка, може би дори докосване, щеше да ги възпламени като горски пожар, неконтролируемо, както Фейт беше описала.