Лора Лей - Целувка за Коледа

— Опитваше се да докажеш невинността ми? — намръщи се тя. — Но, Хоук, аз не бях невинна. И двамата го знаем.

Беше предала Породите. Хоуп, Фейт и Чарити едва не бяха убити. Тя беше отговорна за нападението срещу Хейвън, а това можеше да отнеме много животи.

— Ти беше невинна — заяви Хоук решително. — Джесика, каквото и да се беше случило, ти не участваше доброволно. Вече имаме доказателство за това. Аз го знаех още тогава.

— И не си направи труда да ми го кажеш? — попита тя с едва доловима подигравка. — За бога, Хоук. Какво щеше да ти коства? Една бележка? Или телефонно обаждане? Можеше да ми кажеш и пак да ми дадеш възможност за избор. — Възбудата подхрани гнева й. Нуждата се изправи срещу болката, мисълта, че тя беше сама, а не бе дошъл при нея, я прониза. — Можеше да направиш нещо, дявол да те вземе! — Гласът й се извиси, когато болката заглуши всяко друго чувство.

— Ако бях направил нещо, щях да рискувам цялото разследване, което аз поисках да се проведе, за да се докаже невинността ти — отвърна той. И въпреки че тонът му остана тих и спокоен, силата в него я накара да замълчи. — Ако бях направил нещо, щях да изложа на риск живота ти, както и увереността на враговете, че ще умреш и ще отнесеш тайните им в гроба.

— И само защото смяташ, че си имал основателна причина за това, което си направил, аз просто трябва да легна и да приема разгонването, сякаш нямам друг избор? — парира го тя гневно. — Извинявай, Хоук, но това не звучи ли прекалено арогантно, дори за теб?

Породата повдигна едната си вежда, а очите му блеснаха с шеговито неверие.

— О, да, колко глупаво от моя страна да забравя за арогантността на Породите — изсумтя Джес. — Вие, момчета, нямате граници, нали?

Изражението му застина при тези думи.

— Понякога животното е прекалено близо до повърхността, Джес — въздъхна най-сетне Хоук. — Нуждата да те защитя, да те държа близо до мен, е над всичко, което можеш да си представиш в този момент. — Той направи гримаса, при което от двете страни на устата му проблеснаха дълги кучешки зъби, напомняйки й, че той наистина е много близо до животинските си братовчеди. — Ти си моята половинка. Всичко вътре в мен настоява да подсигуря връзката ни. Опитвам се да бъда разумен. Да бъда човек в това отношение, но е адски трудно.

Опитвал се да бъде човек в това отношение?

Джесика обърна глава и го погледна. Обзе я внезапно любопитство относно копнежа, порива да я направи своя, своя и на никой друг.

Беше едновременно плашещо и възбуждащо. Този мъж, толкова голям, смел и забележителен, я искаше. Само нея. Веднъж започнеше ли разгонването, той никога нямаше да има друга жена. Този инстинкт щеше да го предпази от желанието към друга жена. Щеше да принадлежи на нея и само на нея.

Дали някой или нещо някога е било само нейно?

— Джесика. — Гласът му бе нежен и хипнотизиращ. Хоук се приближи към нея, едрото му тяло закри нейното, приюти го. Вдигна ръка й и прокара опакото на пръстите си по бузата й.

Жестът беше толкова нежен, толкова поразително внимателен, че дъхът й секна.

— Не мога да оставя защитата ти в чужди ръце — предупреди я той, измъченият звук на гласа му прониза сърцето й. — Прекалено важна си. Означаваш твърде много за мен. И част от душата ми трепери от страх при мисълта да те загубя.

— Хоук… — Искаше да поклати глава, да се възпротиви на желанието му да я вземе.

Не знаеше дали е готова за това. Не знаеше дали ще може да се справи с разгонването, както и с неочакваната опасност за живота й.

— Ще бъда с теб, ден след ден — каза Хоук, докато тя се взираше в него безмълвна, объркана. — Ще те пазя с живота си, Джесика, но знаеш добре, както и аз, че страстта между нас няма да изчезне. Тя не е само следствие от разгонването, тя е резултат от това, което и двамата искахме още преди да знаем, че съществува. Ние си принадлежим.

Ние си принадлежим. Джесика отвори уста да отрече, но не можеше. Преди да предаде Породите, преди да бъде затворена, тя беше мечтала за разгонването. Беше мечтала да му принадлежи.

Преди предателството. Беше загубила себе си заради безмилостния стремеж на баща й да унищожи Хейвън и всеки, който живее там.

— Няма да се получи — прошепна тя, макар че не можеше да се отдръпне от докосването му. — Няма да стане, Хоук.

Насили се да се дръпне. Това беше най-трудното нещо, което някога беше правила през живота си. Когато разстоянието между тях се увеличи, тя му обърна гръб. Болезнено осъзна от какво се отказваше.