Лора Лей - Целувка за Коледа

— Ако нещо се случи с мен, ти ще останеш сам. — Джесика преглътна тежко при тази мисъл. — Няма да намериш друга половинка. Няма да получиш утехата на друга жена.

— Недей, Джесика…

— Ще бъдеш сам — извика тя яростно. — Аз знам какво е да си сам, Хоук. Знам колко празно и мрачно може да бъде и не искам това за теб.

Безкрайните нощи, свита на кълбо в походното легло, на което спеше. Месеци на агония, прекарани в мечти, желания и сълзи за някого, когото не можеше да има.

— Това няма да се случи — увери я Хоук с решителност, изписана на лицето му.

— Не можеш да бъдеш сигурен. — Джес отстъпи назад, когато той се приближи. — Няма да рискувам. Не и сега. Не и когато имаме възможност да изясним нещата между нас. Докато не разберем дали имаме бъдеще.

— О, определено имаме бъдеще.

Преди да успее да заобиколи, Джес се оказа притисната към хладилника, тялото на Хоук беше толкова горещо и съблазнително, докосващо нейното. Топлината сякаш я обгърна и потъна в нея.

Джесика притисна ръце в гърдите му, а дъхът заседна в гърлото й, когато зърна гладното му, решително изражение.

— Имаме бъдеще, Джес. — Едната му ръка се плъзна в косата й, а другата улови ханша й. — И то започва сега.

Джесика очакваше целувката. Беше я чакала сякаш вечно. Разтвори устни, когато Хоук наведе глава, дъхът секна в гърдите й в очакване на удоволствието.

След като устните му докоснеха нейните и езикът му се плъзнеше по нейния, тя знаеше точно какво ще се случи. Хормонът на чифтосването, който изпълваше малките жлези под езика му, щеше да се освободи в нейния организъм. Този хормон щеше да възпламени необратимо възбудата й. Това щеше да бъде едно приключение както за нейната, така и за неговата сексуалност. Джес знаеше какво да очаква. Беше мечтала, беше фантазирала за това. Но не се случи.

В последната секунда устните му докоснаха ъгълчето на нейните, вместо да ги покрият. Хоук дишаше тежко, сърцето му туптеше силно под дланите й, притиснати към гърдите му. Той стоеше застинал до нея, очевидно борещ се за контрол.

Джес също се бореше за своя, но се проваляше безславно.

Ръцете й се придвижиха от гърдите към раменете му. Той стоеше неподвижно, държащ я в прегръдката си, а тя плъзна пръсти в косите му, наслаждавайки се на гъстите, черни кичури.

Най-сетне.

Колко пъти беше мечтала просто да го докосне? Да го почувства до себе си?

— Не искам да ти отнема избора — изръмжа Хоук, обърна глава и притисна бузата си към нейната. — Не искам да те принуждавам, Джес.

— Тогава недей — прошепна тя.

Нямаше нужда от принуда. Джесика стисна косата му, триеше я с връхчетата на пръстите си, когато усети твърдото доказателство за възбудата му върху корема си.

Искаше го. Господи, колко го искаше. Но не трябваше. Той я беше оставил сама в продължение на една година. Беше й обърнал гръб. Но сега беше тук, възрази вътрешния й глас. Гласът на страстта, на нуждата, която я връхлиташе от първия ден, в който го беше срещнала.

А беше осмивала представата за любовта от пръв поглед, преди да го срещне.

— Джес… — Гласът му беше дрезгав и плътен от желание. Беше първичен и дълбок и предизвикваше тръпка по гръбнака й, сякаш галеше сетивата й. В мига, в който го зърна, тя разбра, че никога няма да иска друг мъж така, както искаше него.

— Докосни ме, Хоук.

О, господи, кой се бе осмелил да помоли за това? Със сигурност не и тя. Не знаеше ли какво щеше да стане? Не си ли беше обещала никога да не моли будна, както правеше насън?

Джесика се взря в него, когато той отново обърна глава към нея. Горещите му златисти очи се присвиха, докато тя се бореше за всяка глътка въздух.

— Не е нужно да ме целуваш — прошепна тя. — Само ме докосни.

И да й позволи тя да го докосне. Със сигурност имаше начин да го направи, без да започне нещо, което и двамата да не могат да спрат. Едно просто докосване нямаше да предизвика пожар, нали?

— Ще ме погубиш — изръмжа Хоук, но отмести ръката си от косата й и върховете на пръстите му докоснаха бузата й, а нейните се плъзнаха към гърдите му.

Тя можеше също да го докосва, нали?

— Джес? — простена Хоук, когато тя издърпа подгъва на ризата от дънките му.

— Може би дори няма да ни хареса да се докосваме — предположи тя, чувствайки се палава сега, когато се намираше в ръцете му. — Може би ще се отвратим напълно един от друг. Мисля, че трябва да бъдем сигурни, преди да ме целунеш.

И може би това щеше да й даде време, само малко, за да разбере какво иска, или как да се справи с този едър, силен мъж.