Сара Шепард - Издирва се

— Можеш да оставиш първо мен — най-накрая се обади Ноъл. Вече приближаваха неговата улица.

— Сигурен ли си? — попита Кортни с измъчен глас. Ариа предположи, че и тя не умира от желание да остане насаме с нея.

— Абсолютно — отвърна Ноъл. Ариа не каза нищо, но заби толкова силно ноктите си в кожения калъф на волана, че остави малки белези във формата на полумесец.

Когато стигнаха до портата на двора му, Кортни зяпна при вида на полу-каменната, полу-тухлена сграда с куличките по ъглите и четирите комина. Очите й прескачаха от огромния страничен двор, който продължаваше отвъд няколкото малки хълма в далечината, към къщата за гости, която се намираше зад голямата сграда и залепения за нея гараж, в който господин Кан държеше колекцията си от антични коли и самолета си „Чесна“.

— Тук ли живееш? — ахна тя.

— Отвътре не изглежда чак толкова добре — смотолеви Ноъл. Той слезе от колата и тръгна към вратата на Ариа. На лицето му беше изписано разкаяно изражение. Добре . Тя свали прозореца си. — Може ли да ти се обадя по-късно? — рече нежно той, докосвайки ръката й. Тя кимна неохотно.

Когато той се откъсна от нея, Кортни се намести на седалката си. Ариа се зачуди дали да не пусне радиото, но какво щеше да стане, ако попаднеха на поредния новинарски бюлетин за Били? Тя определено не искаше да навлиза в дискусия за него .

— До Ярмът се стига най-бързо по околовръстното, нали? — попита сухо тя, без да сваля очи от пътя.

— Да — отвърна тихо Кортни.

— Добре тогава. — Ариа зави рязко към магистралата.

Преминаха покрай големия паркинг на местната книжарница „Барнс&Нобъл“ и супермаркета „Фреш фийлдс“. Ариа продължаваше да гледа право напред, преструвайки се на заинтригувана от шарения стикер „СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ“ на бронята на хондата пред нея. Всяка една от буквите включваше в себе си някакъв религиозен символ. Тя усещаше погледа на Кортни върху себе си, но не захапа стръвта. Ситуацията й напомняше на играта, която двамата с Майк играеха по време на дълги пътувания: тя гледаше упорито напред, като охраната на Бъкингамския дворец, а Майк се опитваше да я накара да се разсмее.

Кортни си пое дълбоко дъх.

— Знам какво си мислиш. Каквото си мислят всички останали.

Ариа се откъсна от мислите си и я погледна бързо и озадачено.

— Ами…

Кортни продължи с тих глас.

— Всички се чудят как съм се справяла толкова далеч от семейството си в продължение на толкова дълго време. Искат да разберат как така съм им простила за това, че през всичките тези години са ме държали на разстояние от себе си.

— Ами… — повтори Ариа. Честно казано и тя си го беше мислила .

— Но всъщност не това е големият ми проблем — продължи Кортни. — Най-лошото е, че родителите ми всъщност живеят в лъжа и се преструват, че проблемите им не съществуват. — Тя се обърна към Ариа. — Знаеше ли, че майка ми е имала любовна връзка?

Ариа се приближи твърде близо до хондата отпред и рязко натисна спирачки.

— Ти знаеш за това?

— Да. Двете с Али го знаем от години. Дори това, че баща ни не ни е баща. Изненадка! — Кортни се засмя изморено. Гласът й беше гъгнив, сякаш всеки момент се канеше да заплаче.

— Уф. — Ариа натисна педала за газта и изпревари едно бяло БМВ, след това един джип Чероки. Скоростомерът показваше, че се движи почти с осемдесет мили в час, но тя имаше чувството, че стои на едно място. Спенсър й беше разказала за връзката на баща си — и че Али и Кортни са нейни полусестри. Но тя нямаше представа, че Али също е знаела за аферата.

Ариа слезе от магистралата и пое към Ярмът. Отпред се появи табелата на „Дароу фармс“. Ариа никога нямаше да забрави деня, в който двете с Али бяха хванали Байрън и Мередит да се натискат на паркинга на Холис. Али не спираше да натяква на Ариа за аферата, говорейки за нея като за някакъв звезден скандал. Какво става у вас? , питаше тя в есемесите си. Ила подозира ли нещо? Помниш ли лицето на баща си, когато ни видя? Прерови му нещата, за да видиш дали е писал любовни писма на приятелката си!

Али беше тормозила Ариа, но в същото време беше преживявала същото.

Тя погледна към момичето на съседната седалка. Кортни беше навела глава и си играеше с мънистената гривна на дясната й китка. С паднала пред очите й коса и издадена долна устна тя изглеждаше много по-уязвима от Али. И много по-невинна.

— Много родители са объркали нещата — рече меко тя.

Няколко мъртви кафяви листа прелетяха покрай колата. Кортни стисна устни и присви очи. За миг Ариа си помисли, че е казала нещо грешно. Тя отби в алеята към дома на семейство Дилорентис и Кортни бързо отвори вратата.