Сара Шепард - Издирва се

Въпреки мъката и объркването си, Спенсър избухна в смях. Може би Кортни беше права — може би най-доброто нещо, което можеха да направят след цялата тази лудост, беше да се отпуснат, да забравят и да се забавляват. А и нали точно това искаше — сестра, на която може да разчита, и с която да може да се забавлява. Като че ли Кортни искаше точно същото нещо.

— Добре — рече Спенсър. После въздъхна дълбоко, стана и запя заедно със сестра си.

Няколко часа по-късно Хана влезе със своята тойота в криволичещата алея, угаси двигателя и грабна двете чанти от „Отър“. След училище беше направила спешно успокояващо посещение в мола „Кинг Джеймс“, въпреки че изобщо не беше забавно да се пазарува без най-добрите й приятелки или Майк. Вече не можеше да се довери на преценката си и изобщо не беше сигурна, че свръхтесните кожени панталони „Гучи“, които си беше купила, са дискоразбивачки или просто най-обикновена премяна за проститутки. Любимата продавачка на Хана, Саша, каза, че изглежда страхотно с тях… но пък тя получаваше процент от всяка продажба.

Навън беше тъмно като в рог и предният двор беше покрит с тънък слой скреж. Отнякъде се разнесе тих кикот. Сърцето й заби лудо. Хана се спря по средата на алеята.

— Ехо? — извика тя. Думата като че ли замръзна във въздуха пред лицето й и после се разби на хиляди парченца върху земята. Хана се огледа, но беше твърде тъмно, за да види каквото и да било.

Отново се чу кикот, а после силен смях. Хана въздъхна облекчено. Идваше от вътрешността на къщата. Тя се промъкна по предния тротоар и тихичко влезе във фоайето. До входната врата бяха подредени три чифта ботуши. Смарагдово зелените „Лефлър Рандъл“ бяха на Райли — тя си падаше по зеленото. Хана беше заедно с Наоми, когато тя си купи ботите с остри токчета, които стояха до ботушите на Райли. Третият чифт не й беше познат, но когато отново чу смеха от горния етаж, един глас веднага се отличи от останалите. Хана беше чувала този смях много пъти, често за нейна сметка. Това беше Кортни. И тя беше в къщата на Хана .

Тя се изкачи на пръсти по стълбите. Коридорът миришеше на ром и кокос. Иззад затворената врата на стаята на Кейт се носеше някакъв стар ремикс на Мадона. Хана се приближи и притисна ухо към стената. Дочу шепнещи гласове.

— Мисля, че видях колата й да влиза в алеята! — изсъска Наоми.

— Трябва да се скрием! — извика Райли.

— Въобще да не си прави труда да се занимава с нас! — рече подигравателно Кейт. — Нали, Кортни?

— Ъ-хъ — отвърна Кортни, но изобщо не прозвуча убедено.

Хана се прибра тихо в стаята си и устоя на желанието да затръшне вратата зад гърба си. Дот, миниатюрният й доберман, се надигна от кучешкото си креватче и затанцува около краката й, но тя беше толкова ядосана, че не му обърна никакво внимание. Трябваше да предположи, че ще стане така. Наоми, Кейт и Райли бяха обсебили Кортни, може би защото тя беше новата любимка на медиите. Цял ден се бяха разхождали заедно по коридорите на „Роузууд дей“, флиртуваха с най-сладките момчета и въртяха очи всеки път, когато се засичаха с Хана. В осмото междучасие учениците вече не гледаха стреснато Кортни, а с уважение и възхищение. Четири момчета я бяха поканили да отиде с тях на бала по случай Свети Валентин. Скарлет Ривърс, финалистка в модния конкурс, искаше да проектира нова рокля, вдъхновена от Кортни. Не че Хана беше шпионирала Кортни или нещо такова. Просто всичко беше написано на новата й страница във Фейсбук, в която вече беше събрала 10200 нови приятели от цял свят.

Чу се тих звън и айфонът на Хана светна в чантата й. Тя го извади. На екрана пишеше: „Един нов имейл“. Писмото беше от майка й. Хана рядко я чуваше — госпожа Мерин се намираше в Сингапур, където ръководеше клона на рекламната агенция „Макманъс & Тейт“, а тя обичаше работата си повече от собствената си дъщеря. „ Здрасти, Хан — започваше писмото. — Предложиха ми шест билета за модното шоу на Диана фон Фюрстенберг в Ню Йорк в четвъртък, но по очевидни причини не мога да ги използвам. Искаш ли ти да отидеш? Изпращам ти ги като прикачени файлове “.

Хана прочете писмото няколко пъти, пръстите й изтръпнаха от вълнение. Шест билета !

Тя стана, погледна се в огледалото и хукна по коридора. Когато почука на вратата на Кейт, смехът изведнъж секна. След няколко секунди напрегнато шепнене Кейт най-накрая отвори вратата. Наоми, Райли и Кортни седяха на пода до леглото й, облечени с дънки и широки кашмирени пуловери. По килима бяха пръснати тубички фон дьо тен и сенки за очи, а в краката им се въргаляше обичайната купчина списания „Воуг“, стари годишници на „Роузууд дей“ и смартфони. На пода между тях стояха четири малки чашки и бутилка ром „Гослинг“. Господин Мерин го беше донесъл от едно бизнес пътуване до Бермудите. Дори Хана да издадеше Кейт, че го е отмъкнала, баща й сигурно щеше да намери начин да обвини нея за това.