Сара Шепард - Издирва се

Челото на Райли се набърчи.

— Какво искаш, Психо?

— Имате ли нещо против да не вдигате толкова шум? — пропя сладко Хана. — Трябва да се обадя да потвърдя едни билети за Седмицата на модата, които мама ми изпрати, а гласовете ви се чуват из целия коридор.

Трябваха им няколко секунди да осъзнаят какво им казва.

— Какво? — изквича Кейт и сви устни.

Наоми тръсна глава.

— Седмицата на модата? Да, бе.

— Просто намалете малко музиката — рече Хана. — Не ми се иска хората на Диана фон Фюрстенберг да решат, че съм някаква глупава гимназистка. — Тя им помаха с пръсти и тръгна да затваря вратата. — Много благодаря!

— Чакай малко! — Кейт хвана Хана за ръката. — Онази Диана фон Фюрстенберг?

— Трябва да си голяма работа, за да се сдобиеш с билети за нейното шоу — обади се Райли с почервенял нос. Имаше хрема и носът й течеше. — Там не пускат разни психари.

— Мама е получила шест билета — обясни равнодушно Хана, полюлявайки се на токчетата си. — Тя непрекъснато получава разни покани, заради работата си. И тъй като в момента е в Сингапур, ги изпрати на мен.

Хана извади айфона си, отвори прикачения файл и го тикна под носа на Кейт. Всички наскачаха и се втренчиха в екрана. Наоми облиза алчно устните си. Райли дари Хана със своята версия на възхитена усмивка, която приличаше повече на гримаса. Кортни се въртеше зад тях, пъхнала ръце в джобовете на дънките си. Момичетата се обърнаха уважително към нея, сякаш тя беше Анна Уинтур 2 2 Анна Уинтур — модна журналистка и главна редакторка на американското списание „Воуг“. — Б.пр. , а те бяха асистентките й номер едно, две и три.

— Страхотно — обяви Кортни със същия глас като на Али.

Наоми плесна с ръце.

— И ти със сигурност ще заведеш най-добрите си приятелки, нали?

— Разбира се, че ще ни заведе — рече Райли и хвана Хана за ръката.

— Да, Хана, нали си знаеш, че те наричахме Психо на шега? — усмихна се престорено Кейт. — И защо не дойдеш при нас? Мислехме да те поканим, но не знаехме къде си.

Хана освободи ръката си от тази на Райли. Трябваше да изиграе козовете си много, много внимателно. Ако се съгласеше твърде бързо, щеше да изглежда като глупачка.

— Ще си помисля — рече тя с равен глас.

Наоми проплака.

— Стига де, Хана. Трябва да ни заведеш. Ще направим каквото поискаш.

— Ще свалим онази страница във Фейсбук — избъбри Райли.

— Ще избършем онова „психо“ от шкафчето ти — произнесе едновременно с нея Наоми.

Кейт ги смушка — очевидно не искаше да признават , че те са виновни за всичко това.

— Добре — изръмжа тя. — От сега нататък вече не си Психо.

— Добре де. Хубаво — каза безизразно Хана и тръгна към вратата.

— Чакай ! — извика Наоми и дръпна Хана за ръкава на сакото й. — Ще ни заведеш ли или не?

— Ами… — Хана се престори, че мисли. — Предполагам, че да.

— Супер ! — Наоми и Райли плеснаха с ръце. Кейт изглеждаше доволна. Кортни ги погледна така, сякаш си мислеше, че изглеждат много жалки. Разбраха се да се срещнат в четвъртък след училище при колата на Хана, след което щяха да отидат на гарата. А къде ще вечерят след шоуто? В „Уейвърли ин“? В „Сохо хаус“?

Хана ги остави да кроят планове и се шмугна в банята на етажа, затваряйки плътно вратата зад себе си. Наведе се над умивалника, като едва не събори многобройните шишенца с тоници, кални маски и скръбове на Кейт, и се усмихна на отражението си. Беше успяла . За пръв път от доста време се чувстваше както преди.

Когато няколко минути по-късно отвори вратата на банята, забеляза някаква фигура в коридора. Хана се спря и сърцето й се качи в гърлото.

— Ехо? — рече тя със слаб глас.

Разнесе се шумолене и Кортни излезе на светло. Очите й бяха ококорени, а устните й бяха разтегнати в призрачна усмивка.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти. — Косата на Хана се изправи от ужас.

— Здрасти — отвърна Кортни. Тя се приближи към Хана и се спря на сантиметри от нея. Коридорът изглеждаше още по-тъмен от преди. Кортни се намираше толкова близо, че Хана усещаше пропития й с ром дъх.

— Разбрах, че си познавала Айрис. — Кортни прибра кичур руса коса зад ухото си.

Стомахът на Хана се сви.

— Ами, да.

Кортни я хвана за ръката. Пръстите й бяха леденостудени.

— Много съжалявам — прошепна тя. — Айрис не беше с всичкия си. Радвам се, че си успяла да се отървеш от нея.

После Кортни изчезна в сенките. Босите й крака не издаваха никакъв звук по плътния килим. Единственото нещо, което разкриваше, че тя все още е в коридора, бяха проблясващите стрелки на часовника й „Джуси кутюр“. Хана проследи с поглед зловещото зеленикаво сияние, докато то не се изгуби като призрак в стаята на Кейт.