Сара Шепард - Издирва се

— Благодаря, че ме докара.

Ариа я проследи с поглед как прекосява двора и се изгубва в къщата. Остана на алеята още няколко минути, в главата й бушуваха най-различни мисли. Със сигурност не беше очаквала точно такъв разговор.

Тъкмо се накани да си тръгва, когато косъмчетата на врата й настръхнаха. Стори й се, че някой я гледа. Тя се обърна и впери очи към тъмния процеп между дърветата от другата страна на улицата. Там със сигурност имаше някой, който гледаше към колата на Ариа. Фигурата бързо се изгуби между дърветата, но не и преди Ариа да успее да зърне главата й с бледа руса коса, подстригана на черта до брадичката. Тя яхна изненадано.

Това беше Мелиса Хейстингс.

В сряда, късно следобед, Емили стоеше пред огледалото в спалнята си и се въртеше ту на ляво, ту на дясно. Дали да не вземе машата и да понакъдри малко правата си, червеникаворуса коса? Не изглеждаше ли глупаво с розовото червило на сестра си Карълайн? Тя съблече раираната си тениска, хвърли я на пода и навлече един розов кашмирен пуловер. Пак не й се струваше добре. Погледна отново към електронния часовник на нощното шкафче. Кортни щеше да бъде тук всеки момент.

Може би приемаше всичко твърде на сериозно. Може би Кортни въобще не беше флиртувала с нея в съблекалнята. През целия си живот е учила в нетрадиционни училища — може би нямаше никакъв опит в изкуството на флирта и другите социални умения.

На вратата се позвъни и Емили замръзна, вторачена в ококореното си отражение в огледалото. Само след минута вече тичаше надолу по стълбите и изтрополя по коридора към входната врата. Вкъщи нямаше никой — майка й беше завела Карълайн на лекар след тренировката по плуване, а баща й беше все още на работа. Двете с Кортни щяха да бъдат съвсем сами в къщата.

Кортни стоеше пред вратата с порозовели бузи и блеснали очи.

— Здрасти!

— Здрасти! — Емили неволно отстъпи точно когато Кортни се протегна да я прегърне. След това се приближи напред, за да отвърне на прегръдката в момента, когато Кортни смутено се отдръпна.

Емили се засмя.

— Влизай — каза тя. Кортни се шмугна във фоайето и огледа керамичните фигурки в коридора, прашното пиано във всекидневната и висящите растения, които госпожа Фийлдс беше прибрала вътре за през зимата.

— Ще отидем ли в твоята стая?

— Разбира се.

Кортни изтича нагоре по стълбите, зави надясно и се спря пред вратата на стаята, която споделяха Емили и Карълайн. Емили зяпна от изненада.

— Откъде знаеш къде се намира стаята ми?

Кортни я изгледа стреснато.

— Ами на вратата пише. — Тя посочи дървената табела, на която с печатни букви пишеше ЕМИЛИ И КАРЪЛАЙН. Емили въздъхна. Уф . Тази табелка стоеше там още откакто тя беше на шест години.

Двете влязоха вътре и Емили махна няколко плюшени играчки от леглото си, за да могат да се поберат на него.

— О! — въздъхна Кортни и посочи колажа на Али над бюрото. Той представляваше поредица от снимки на Емили и Али заедно от шести и седми клас. В ъгъла беше сложена снимка на тях петте как си правят прически във всекидневната на вилата в Поконос. В другия ъгъл имаше снимка на Емили и Али в еднакви раирани бански, прегърнати през раменете край басейна на Спенсър. Беше пълно със снимки на Али сама, много от които Емили беше направила без нейно знание — Али спи в походното легло на Ариа, лицето й е спокойно и красиво. На друга Али тича по хокейното игрище, облечена в спортен екип, вирнала стика си във въздуха. До колажа лежеше коженото розово портмоне, което Мая й беше върнала на пресконференцията. Още същия следобед, веднага, щом се прибра у дома, Емили го почисти от калта и мръсотията.

Емили се изчерви, чудейки се дали олтарчето изглежда странно.

— Толкова отдавна стои тук. Не съм ги разглеждала от доста време. — Не съм се вманиачила , искаше й се да добави.

— Не, на мен ми харесва — настоя Кортни. После се отпусна на леглото. — Изглежда, като че ли здраво сте се забавлявали.

— Да — отвърна Емили.

Кортни събу ботите си и ги изрита.

— Какво е това? — посочи тя един буркан, който стоеше на нощното шкафче на Емили.

Емили го взе и го разклати. Съдържанието му задрънча.

— Семенца от глухарче.

— За какво са ти?

Емили се изчерви.

— Веднъж се опитахме да ги пушим, за да видим дали ще получим халюцинации. Глупава работа.

Кортни скръсти ръце на гърдите си и я погледна с любопитство.

— Не се ли получи?