Сара Шепард - Издирва се

— Не, а толкова ни се искаше . Пуснахме си музика и затанцувахме. Ариа правеше едни странни движения на ръцете си, сякаш рисува фигури. Хана се беше втренчила в отпечатъците на пръстите си, сякаш бяха нещо великолепно. Аз се смеех на всичко. Спенсър беше единствената, която не се върза. Непрекъснато повтаряше: „Нищо не чувствам. Нищо не чувствам“.

Кортни се наведе напред.

— А Али какво правеше?

Смутена, Емили притисна коленете си едно в друго.

— Али… Ами тя измисли един танц.

— Спомняш ли си го?

— Беше толкова отдавна.

Кортни я щипна по крака.

— Спомняш си го, нали?

Разбира се, че помнеше. Емили си спомняше много добре какво беше направила Али.

Развеселена, Кортни я плесна по ръцете.

— Покажи ми!

— Няма!

— Моля те! — настоя Кортни. Тя продължаваше да държи Емили за ръцете, от което сърцето й заби още по-бързо. — Умирам да разбера каква е била Али. Рядко я виждах. И сега, когато вече я няма… — Тя извърна глава и зарея отсъстващ поглед към плаката на Дара Торес, който висеше над леглото на Карълайн. — Ще ми се да я познавах наистина.

Кортни погледна Емили с ясните си сини очи. Те толкова много приличаха на Алините, че дъхът на Емили секна. Тя притисна длани към коленете си и се изправи. Започна да се мести от ляво надясно и да помръдва с рамене. След около три секунди спря и рече:

— Само това си спомням — и побърза да седне, но се спъна с левия си крак в домашните си пантофи, които беше събула до леглото. Тя загуби равновесие и удари хълбока си в рамката на леглото. Залитна към Кортни и изпъшка: — Уф!

Кортни я хвана през кръста.

— Леле! — засмя се тя. Не я пусна веднага. По вените на Емили премина гореща вълна.

— Извинявай — промърмори тя и се дръпна.

— Няма проблем — отвърна бързо Кортни и изпъна карираната си риза.

Емили седна на леглото. Очите й оглеждаха всичко в стаята, с изключение на лицето на Кортни.

— О! Часът е четири и петдесет и шест! — избъбри тя, сочейки към часовника до леглото й. — Четири-пет-шест. Пожелай си нещо.

— Мислех си, че това важи само при единайсет и единайсет — подразни я Кортни.

— Аз сама си определям правилата.

— Така изглежда — проблеснаха очите на Кортни.

Емили остана без дъх.

— Знаеш ли какво — изкикоти се Кортни. — Аз ще си пожелая нещо, след като ти го направиш.

Емили затвори очи и полегна назад върху леглото. Кракът й пулсираше от удара, а главата й се замайваше от аромата на кожата на Кортни. Толкова много искаше да си пожелае нещо, но знаеше, че няма как да стане. Вместо това се опита да се сети за нещо обикновено. Като например майка й най-после да й позволи да си боядиса нейната част от стаята в нещо по-различно от розово. Или учителката й по литература да й пише добра оценка върху есето за Франсис Скот Фицджералд, което беше предала сутринта. Или тази година пролетта да настъпи по-рано от обичайното.

Емили въздъхна и отвори очи. Лицето на Кортни се намираше на сантиметри от нейното.

— Ау! — ахна Емили. Кортни се приближи още повече. Въздухът се наелектризира.

— Аз… — започна Емили, но точно в този миг Кортни се наведе напред и я целуна по устните. В главата на Емили избухнаха хиляди експлозии. Устните на Кортни бяха меки и същевременно твърди. Прилепваха идеално върху устните на Емили. Те се целунаха по-силно и по-продължително. Емили беше сигурна, че сърцето й бие по-бързо, отколкото когато е преплувала петдесет метра свободен стил. Когато Кортни се откъсна от нея, очите й блестяха.

— Е, моето желание се сбъдна — каза закачливо тя. — Винаги съм се надявала, че отново ще мога да го направя.

Устните на Емили пламтяха. Трябваше да си поеме дъх няколко пъти, преди да осъзнае какво е казала Кортни.

— Чакай малко… Отново ли каза?

Усмивката на Кортни леко помръкна. Тя прехапа горната си устна и хвана Емили за ръката.

— Добре. Само не откачай. Ем… Това съм аз. Али.

Емили пусна ръката на Кортни и се отдръпна няколко инча назад.

— Моля? Какво каза?

Очите на Кортни се бяха зачервили, сякаш всеки момент щеше да заплаче. Светлината, която нахлуваше през ъгловия прозорец, правеше лицето й да изглежда едновременно ангелско и призрачно.

— Знам, че звучи ненормално, но е истина. Аз съм Али — прошепна тя и наведе глава. — Опитвах се да намеря начин да ти го кажа.

— Да ми кажеш, че си… Али? — Думите тежаха като олово върху езика на Емили.

Кортни кимна.

— Името на близначката ми е Кортни. Но тя нямаше здравни проблеми. Беше освидетелствана луда. Във втори клас започна да ме имитира, да се преструва на мен.