Сара Шепард - Издирва се

Емили се вцепени.

— Тя да не би да иска от нас…

— Не би могла — отвърна Спенсър. — Тя дори не ни познава.

Кортни се наведе напред и прошепна нещо в ухото на майка си. Госпожа Дилорентис кимна, след което се усмихна на тълпата.

— Дъщеря ми е малко изморена от емоциите. Ще се прибере, за да си отдъхне.

Кортни се обърна към вратата. Преди да се изгуби в къщата, тя погледна през рамо и повдигна подканящо вежди.

— Да идем ли? — попита смутено Хана.

— Не ! — рече Ариа в същия момент, когато Емили каза „Да!“.

Спенсър дъвчеше нокътя на кутрето си.

— Трябва да разберем какво иска. — Тя хвана Ариа за ръката. — Хайде. — Те се промъкнаха покрай къщата, минаха под прораслата бодлива зеленика и се устремиха към боядисаната в червено странична врата.

Голямата кухня миришеше на карамфил, зехтин и препарат за почистване. Единият от столовете беше бутнат под странен ъгъл до масата, сякаш до преди миг на него беше седял някой. Спенсър забеляза до микровълновата печка старите порцеланови буркани за брашно и захар от някогашната кухня на семейство Дилорентис. Някой беше започнал да пише списък с покупки и го беше лепнал на хладилника. Желе. Туршия. Франзели.

Когато Кортни се появи от коридора, плашещо познатото й лице се изкриви в усмивка; краката на Спенсър омекнаха като желирани бонбони. Ариа тихичко изписка.

— Обещавам да не хапя — каза Кортни. Гласът й беше точно като Алиния, дрезгав и съблазнителен. — Просто искам да поговорим, преди нещата съвсем да се объркат.

Спенсър нервно върза косата си на конска опашка, без да сваля очи от момичето. Сякаш Али беше изпълзяла от ямата в задния двор на старата им къща и отново си беше жива и здрава.

Момичетата се спогледаха с ококорени и немигащи очи. Часовникът на микровълновата прескочи от 3:59 на 4:00.

Кортни грабна една жълта купа със снаксове от кухненския плот и се приближи до тях.

— Вие сте били най-добрите приятелки на сестра ми, нали? Спенсър, Емили, Хана и Ариа? — Тя последователно посочи всяка една от тях.

— Да. — Спенсър се хвана за облегалката на стола, припомняйки си онзи ден в шести клас, когато тя, Ариа, Хана и Емили се промъкнаха в задния двор на Али с надеждата да откраднат нейното знаменце за „Капсулата на времето“. Али излезе през задната врата, облечена с розова тениска и клин, и ги извика. След като им каза, че са закъснели, защото някой вече е откраднал знаменцето, тя посочи Спенсър и попита:

— Ти си Спенсър, нали? — След това накара и останалите да си кажат имената, държейки се така, сякаш беше твърде популярна, за да си прави труда да ги запомни. Това беше първият път, когато Али въобще ги заговаряше. Следващата седмица ги избра за новите си най-добри приятелки.

— Али ми е разказвала за вас. — Кортни предложи снакс на момичетата, но всички поклатиха отрицателно глави. Спенсър не можеше да си представи да яде точно сега. Стомахът й се беше свил на топка.

— Но тя никога не ви е разказвала за мен, нали?

— Н-не — заекна Емили. — Нито веднъж.

— Тогава предполагам, че се чувствате доста странно — рече Кортни.

Спенсър започна да върти в ръцете си някаква коркова подложка за чаша, на която с калиграфски букви беше написано „Време за мартини!“.

— А ти… къде беше? В някаква болница ли? — попита Ариа.

Иначе Кортни въобще не изглеждаше болна. Кожата й сияеше, сякаш озарена отвътре. Русата й коса блестеше така, сякаш я подхранваше на всеки час. Докато Спенсър оглеждаше лицето на Кортни, една мисъл изведнъж я удари като с чук: щом Али е нейна полусестра, то това се отнася и за Кортни. Изведнъж осъзна колко много това момиче прилича на господин Хейстингс… и Мелиса… и Спенсър. Кортни имаше дългите, фини пръсти и мъничък нос на баща й, небесносините очи на Мелиса и същата трапчинка на дясната буза, каквато имаше Спенсър. Баба Хейстингс я имаше същата. Направо невероятно как Спенсър не беше забелязала приликите, още докато Али беше жива. Но пък тогава не знаеше, че трябва да ги търси. Кортни дъвчеше замислено. Хрупането отекваше в стаята.

— Може и така да се каже. Бях в едно място, наречено „Радли“. След като го направиха на хотел или нещо подобно, ме преместиха в едно друго място, наречено „Убежището при Адисън-Стивънс“. — Тя произнесе името с предвзет британски акцент, като завъртя очи.

Спенсър и останалите се спогледаха потресено. Ама разбира се ! Не Джейсън е бил пациент в „Радли“, а Кортни . Неговото име е било вписано в регистрационната книга, защото я е посещавал. А Хана беше казала, че нейната съквартирантка в Убежището, Айрис, е нарисувала Али на стената в някаква тайна стая. Само че Айрис сигурно е познавала Кортни, а не Али.