Сара Шепард - Издирва се

Емили дочу сумтене откъм тълпата, после силното грачене на врана. Вятърът засвири и разклати голите клони на дърветата. Когато погледна към прозореца на къщата, тя отново забеляза онова помръдване.

Госпожа Дилорентис се прокашля.

— Но това не е единствената причина да ви поканя тук — прочете тя от картончетата в ръката си. — Нашето семейство криеше една тайна от доста дълго време, най-вече от съображения за сигурност. Но сега смятаме, че е време да кажем истината.

В стомаха на Емили пърхаха пеперуди. Истината?

Устните на госпожа Дилорентис потрепнаха. Тя си пое дълбоко дъх.

— Истината е, че имаме още едно дете. То не е живяло през цялото време с нас поради… — Тя замълча за момент, почесвайки нервно носа си. — … здравословни причини.

Тълпата започна да мърмори. На Емили й се зави свят. Какво искаше да каже госпожа Дилорентис? Тя сграбчи Ариа за ръката. Ариа я стисна в отговор.

Госпожа Дилорентис се опита да надвика надигащия се шум.

— Дъщеря ни излезе наскоро от болницата напълно излекувана, но се надявахме, че ще успеем да я предпазим от общественото внимание, докато истинският убиец на сестра й не се озове зад решетките. Благодарение на полицай Дарън Уайлдън и неговия екип това вече е факт.

Тя се обърна и кимна на Уайлдън, който срамежливо наведе глава. Няколко души изръкопляскаха. Емили усети вкуса на сандвича с фъстъчено масло и мед, който беше изяла на обяд. Дъщеря ли ?

— Затова решихме, че вече е време да ви я представим. — Госпожа Дилорентис се обърна и махна на някого в къщата. Предната врата се отвори. Навън излезе едно момиче.

Портмонето се изплъзна от пръстите на Емили и падна на земята.

— Какво ? — извика Ариа и пусна ръката на Емили. Спенсър се вкопчи в рамото й, а Хана се облегна тежко върху загражденията.

Момичето пред вратата имаше руса коса, порцеланова кожа и сърцевидно лице. Наситеносините й очи веднага се спряха върху Емили. Тя издържа погледа й доста дълго време, след което примигна. Цялото й тяло изведнъж омекна.

— Али? — прошепна тя.

Госпожа Дилорентис се наведе към микрофона.

— Това е Кортни — обяви тя. — Близначката на Али.

В тълпата се надигна ропот, светкавиците защракаха като полудели. Група хора започнаха трескаво да пишат есемеси.

— Близначка ли? — обади се със слаб глас Спенсър. Ръцете й трепереха неудържимо.

— О, Господи — промърмори Ариа и се плесна с ръка по челото. Емили мигаше ускорено, вперила поглед в момичето, сякаш не можеше да повярва, че то наистина съществува. Хана се вкопчи в ръката на Емили.

Няколко души от тълпата се завъртяха и погледнаха към Ариа, Емили, Спенсър и Хана.

— Знаели ли са ? — прошепна някой.

Сърцето на Спенсър тупкаше като на уплашена птичка. Тя не знаеше . Али беше пазила много тайни от нея — като връзката си с Иън, тайното приятелство с Джена, загадката защо в шести клас беше зарязала Наоми и Райли заради Спенсър и останалите — но тайната сестра засенчваше всичко.

Тя погледна към момичето, което стоеше до вратата. Близначката на Али беше висока, косата й беше малко по-тъмна и лицето й беше малко по-тясно от това на Али, но иначе си изглеждаше съвсем като старата й най-добра приятелка. Беше облякла черен клин, черни равни обувки, няколко номера по-голяма синя оксфордска риза и късо бяло яке. На раменете си беше наметнала раиран шал, а русата й коса беше вдигната на кок. С извитите си устнички и сапфирено сини очи тя приличаше точно на френски модел.

С ъгъла на окото си Спенсър забеляза сестра си Мелиса да се промъква през тълпата. Заобикаляйки полицейските заграждения, тя отиде право при Джейсън Дилорентис и прошепна нещо в ухото му. Той пребледня, обърна се към нея и й отвърна.

Стомахът на Спенсър се сви от някакво неспокойно предчувствие. Защо Мелиса беше тук? И какво правеше при Джейсън? Тя не ги беше виждала да разговарят от гимназията.

След това Мелиса изви глава и се втренчи в Кортни. Тя я забеляза и се сепна. Усмивката й увехна. Какво ставаше тук, по дяволите?

— Какво мислите за изявлението, че Уилям Форд е невинен? — разнесе се глас от тълпата, привличайки вниманието на Спенсър. Въпросът беше зададен от висок рус репортер от предната редица.

Госпожа Дилорентис сви устни.

— Според мен е осъдително. Доказателствата срещу него са неоспорими.

Спенсър погледна отново към Кортни. Усети замайване. Всичко й изглеждаше толкова странно . Кортни отвърна на погледа й, след което се обърна и към останалите момичета. След като привлече вниманието на всички, тя им даде знак с глава да се съберат при страничната врата.