Сара Шепард - Издирва се

— Защо не седнеш при Посерко? — присмя й се Райли. Останалите се разсмяха. — Той те чака! — Тя посочи към другия край на залата.

Хана проследи с поглед кокалестия, вещерски пръст. Майк се беше свил на една маса отзад, точно до тоалетната, пиеше кафе от висока картонена чаша и разглеждаше някакъв лист. Приличаше на малко кученце, което единствено от приюта не си беше намерило собственик. Сърцето на Хана се сви. Предишната вечер й беше изпратил сума ти есемеси; тя смяташе да му отговори, но не го беше направила. Не знаеше какво точно да му каже. Нямаше никакво значение, че бельото от снимката не беше негово — всички вярваха , че е, както всички смятаха, че тя е психо. А в „Роузууд дей“ прякорите не се забравяха. В седми клас Али беше нарекла Питър Грейсън „Картофчо“, защото беше оформен като Господин Картофчо, и учениците го наричаха така и до днес.

Майк вдигна глава и я забеляза. Лицето му светна и той размаха един розов флаер. На него пишеше „БАЛ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН В РОУЗУУД ДЕЙ“.

Тя искаше да отиде при Майк, но ако седнеше до него — и особено ако се съгласеше да отидат заедно на бала — щеше да си остане Психо завинаги. Краткото й пътуване до „Убежището“ нямаше да е просто един злополучен гаф, а определящ момент в гимназиалната й кариера. Вече нямаше да е в ограничения списък за домашните купони и нямаше да я изберат в комитета за организиране на абитуриентския бал — единственият в „Роузууд дей“, който заслужаваше внимание. Нямаше да ходи с готините хора в Ямайка или Света Лучия през пролетната ваканция, което означаваше, че няма да има място за нея в плажната къща в Маями по време на младежката седмица през юни. Саша в „Отър“ вече нямаше да й запазва дрехи, Юри нямаше да я вмъква в последния момент между различните си ангажименти за сешоар и само за една нощ тя щеше отново да се превърне в старата смотанячка Хана — щеше да надебелее за нула време, д-р Хастън отново щеше да сложи скоби на зъбите й, лазерно коригираното й зрение отново щеше да се разфокусира и тя щеше да се окаже със старите очила с телени рамки, тип Хари Потър, които носеше в пети клас.

Това не биваше да се случва. Откакто Али я измъкна от забвението, Хана се беше заклела никога повече да не се превръща в онази смотанячка.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Извинявай, Посерко — чу се тя да казва с подигравателен писклив глас, който въобще не звучеше като нейния. — Не трябва да се приближавам до теб. Бацили, нали се сещаш. — След което се ухили.

Майк зяпна от изненада. Лицето му пребледня така, сякаш е видял призрак — Призракът на всички гадни кучки, може би. Хана се врътна и се изправи лице в лице с Наоми, Кейт, Райли и Кортни. Видяхте ли , искаше й се да изкрещи. Тя можеше да прави жертви. Заслужаваше да бъде част от групата им.

Наоми се изправи и изтупа трохите от ръцете си.

— Извинявай, Хан, може и да не се занимаваш вече с посерковци, но все пак си оставаш куку. — Тя уви копринено шалче около врата си и кимна на останалите момичета да вървят. Райли се затътри подире й, последвана от Кейт.

Кортни остана известно време на масата, вперила сините си очи в Хана.

— Косата ти изглежда много хубаво така — каза най-накрая тя.

Хана смутено докосна косата си. Тя изглеждаше както обикновено, издухана със сешоар и подхранена с тонове серум за сухи краища. Сети се за рисунката на Кортни, която Айрис беше направила на стената в таванската стая — с огромни, натрапчиви очи. По гръбнака й пробягаха тръпки.

— Ъ-ъ-ъ, благодаря — отвърна предпазливо тя.

Кортни продължи да я гледа още известно време със странна усмивка.

— Пак заповядай — каза тя. След това метна чантата си на рамо и последва останалите по коридора.

Няколко часа по-късно Ариа вървеше бавно по коридора към третия си за деня учебен час. Той щеше да се проведе в кабинета по здравно обучение, чиито стени бяха отрупани с плакати, описващи различните симптоми на болестите, предавани по полов път, пораженията, които наркотиците причиняват на тялото и какво се случва с кожата при редовно пушене. Освен това в дъното на стаята висеше една тежка, восъчно жълта топка, която трябваше да показва как изглежда мастна топка в тялото и един дълъг плакат, илюстриращ различните промени, през които преминава зародишът в утробата. Мередит, псевдо-мащехата на Ариа, беше бременна от двайсет и пет седмици и, според здравната таблица, зародишът трябваше да е достигнал размера на жълта ряпа. Какъв купон !