Камерата показа паркинга пред един универсален магазин.
— Свидетел от Флорида заяви, че се е срещнал с господин Форд пред този супермаркет на петнайсети януари, деня, в който малките сладки лъжкини откриха трупа на господин Иън Томас в Роузууд — обясни репортерът. — Свидетелят предпочита да остане анонимен, защото срещата е била във връзка с покупката на незаконни субстанции, но ако следователите успеят да потвърдят тази история, алибито може да се окаже достатъчно, за да оневини господин Форд за убийството на господин Томас.
Господин Оуенс, най-строгият от учителите по физическо, мина покрай тях и Ариа побърза да пусне телефона в джоба си — не им беше позволено да използват телефоните си в училище, докато течаха часовете. Когато той зави зад ъгъла, Ариа отново пусна клипа.
— Как е възможно това? — прошепна тя с изопнато лице. — Ако Били се е намирал във Флорида, когато Иън е бил убит, то тогава някой друг А. е правил снимките и е издирвал разни неща за нас.
Емили нервно прехапа устните си.
— В това няма никакъв смисъл. Той сигурно лъже. Може би е платил на някой да го каже.
— А откъде е взел пари? Той дори не може да си позволи адвокат — настоя Ариа.
Двете останаха мълчаливо няколко минути. Край тях притичаха две момчета от отбора по борба, които играеха някаква шантава версия на гоненица по коридора. Новинарската емисия приключи и на екрана се появи опцията за избор между други два клипа. Единият беше репортаж от нощта, когато Джена беше убита. Другият беше за Кортни Дилорентис. Емили се вгледа в снимката й и отново се изпълни с мъка и объркване. Али ни излъга , помисли си тя и това разби сърцето й за пореден път. Али беше скрила огромна част от живота си от Емили и останалите момичета. Сякаш никога не са били приятелки.
А може би им беше пускала някакви намеци ? Първо, Али беше обсебена от близнаците — веднъж, когато двете с нея бяха отишли сами да пазаруват в „Ардмор“, Али разправяше на всички, че са близначки, просто за да провери колко души ще им повярват. Освен това не спираше да се чуди на това, колко много си приличат Емили и сестра й Карълайн.
— Случвало ли ви се е някой да ви помисли за близначки? — беше попитала тя веднъж. — Бъркат ли ви понякога?
Ариа забеляза как Емили гледа снимката на Кортни. Тя я хвана внимателно за китката.
— Внимавай.
Емили примигна.
— За какво говориш?
Ариа сви устни. Край тях премина група момичета с униформи на мажоретки.
— Тя може и да изглежда точно като Али, но не е.
Емили усети как се изчервява. Знаеше точно какво има предвид Ариа. Старите й приятелки знаеха, че тя е влюбена в Али — много от съобщенията на първия А., Мона Вандерваал, се отнасяха точно до това. Преди Ариа често беше обвинявала Емили, че следва сърцето си, а не мисли с главата си, особено когато Емили се беше вкопчила в мисълта, че Али е жива.
— Знам, че не е Али — сопна се тя. — Не съм идиот. — Тя се врътна и тръгна към съблекалнята на салона, без да се сбогува.
Съблекалнята миришеше на гуменки, лак за коса и дезодорант с аромат на цветя. Група момичета вече се преобличаха в тениски и шорти и обсъждаха на висок глас съботния бал по случай деня на Свети Валентин. Емили се спря до шкафчето си, настръхнала от тревога. Ариа определено беше бръкнала в раната.
Честно казано, Емили беше лежала будна цяла нощ, припомняйки си непрекъснато момента, в който Кортни стъпи на подиума. Макар и да не беше Али , сърцето на Емили се разтуптя, когато Кортни й намигна. Беше вълнуващо да седи в новата кухня на семейство Дилорентис срещу това болезнено красиво, поразително познато момиче. Години наред Емили беше сънувала Али; как би могла да не изпитва чувства към нейната близначка?
И какво имаше предвид Ариа, като й каза да внимава ? Нямаше никаква причина да не вярва на Кортни — в тази история тя беше жертва, също като Емили и останалите. Кортни беше извадила късмета да се измъкне на косъм от пожара. Били очевидно се опитваше да убие и нея, също както се беше опитал да убие Емили, Ариа и останалите.
Ами ако съобщеното в новините се окажеше вярно? Ами ако Били не беше убил Иън и не беше подпалил пожара… Ако не беше направил нищо?
— Хм.
Емили подскочи, бялата тениска и сините шорти, които беше извадила от шкафчето си, паднаха на пода. На една от дървените пейки в дъното на стаята седеше русокосо момиче със сърцевидно личице.
— Ох! — извика Емили и притисна ръка към устата си. Сякаш Кортни се беше появила точно защото Емили си мислеше за нея.
Читать дальше