Сара Шепард - Издирва се

Ариа отпи една голяма глътка кафе от термочашата си. Тя все още поръчваше прясно кафе на зърна от едно малко магазинче близо до Рейкявик, Исландия, където бяха живели цяла година. Плащаше луди пари за доставката, но кафето на Старбъкс вече не й доставяше удоволствие. Ариа седна на един чин, последвана от още ученици. До нея се чу потракване и тя вдигна глава.

— Здравей. — Ноъл седна на съседния чин. Ариа се изненада, че го вижда — макар и технически да се водеше в нейния курс, той обикновено прекарваше часа във фитнесзалата на училището. — Как си? — попита я той.

Тя сви рамене неопределено и отново отпи от чашата с кафе. Имаше усещането, че знае за какво е дошъл Ноъл. Днес всички искаха да говорят с нея за това.

— Говори ли вече с… Кортни? — Устните му потрепнаха, щом произнесе името й.

Ариа загриза нокътя си.

— Разговаряхме за кратко, да. Но се надявам повече да не ми се наложи.

Ноъл я погледна изненадано.

— Какво? — сопна му се Ариа.

— Просто… — Ноъл се отдръпна назад, играейки си с ключодържателя във формата на водка „Абсолют“, който беше закачил на раницата си. — Помислих си, че ще искаш да я опознаеш повече, след като е сестра на Али.

Ариа се обърна на другата страна и се загледа в пъстроцветната изложба на храни в дъното на стаята. Предишната вечер, по време на вечеря, баща й Байрън беше казал същото — че общуването с отдавна изгубената сестра може да помогне на Ариа да се освободи от терзанията, свързани със смъртта на Али. Тя беше сигурна, че същото щеше да каже и майка й Ила, но напоследък тя я избягваше. Всеки път, когато й звънеше, съществуваше риск да попадне на гадния й приятел Ксавие.

Цялата тази работа с Кортни побъркваше Ариа: изправеното на подиума момиче, което маха на тълпата. Семейство Дилорентис, което — оказва се — я беше крило през всичките тези години, без да каже на никого. Представителите на пресата, които точеха лиги пред всяка тяхна дума. Някъде по средата на пресконференцията Ариа беше погледнала към Джейсън Дилорентис. Той беше кимал утвърдително при всяка дума, произнесена от майка му, а очите му блестяха така, сякаш му бяха промили мозъка. Всички остатъци от чувствата, които Ариа беше изпитвала към Джейсън, се изпариха за миг. Той и семейството му бяха много по-объркани, отколкото беше предполагала.

Ариа отвори наслуки учебника си по биология и се престори, че чете статията за фотосинтезата. Ноъл не сваляше очи от нея.

— Чувствам се странно около нея — отвърна най-накрая тя, без да вдига глава. — Сещам се за хиляди неща, свързани със смъртта и изчезването на Али.

Ноъл се облегна на чина и той изскърца.

— Но Кортни също е преживяла всичко това. Може би за вас е по-добре да го преодолеете заедно. Знам, че не си падаш по груповите терапии, но разговорът с нея може да ти помогне.

Ариа се почеса по носа. Ако не друго, груповата терапия щеше да помогне да се справи с появата на Кортни.

Някакво сборичкване пред стаята я накара да вдигне глава. Децата започнаха да шепнат. Когато госпожа Айвс, отговорничката на етажа, отстъпи от вратата, сърцето на Ариа замря. Там стоеше Кортни.

Госпожа Айвс й посочи единствения празен чин в стаята, който — разбира се — беше до Ариа. Всички в стаята проследиха с погледи Кортни, която тръгна между чиновете с полюляващи се бедра и дълга руса коса. Фай Темпълтън дори побърза да я снима със своя блекбъри.

— Изглежда съвсем като Али — изсъска Имоджин Смит.

Кортни забеляза Ариа и лицето й грейна.

— Здрасти! Толкова се радвам да видя приятелска физиономия.

— З-здрасти — заекна Ариа. Тя имаше усещането, че точно в този момент изражението на лицето й едва ли можеше да бъде определено като приятелско .

Кортни се плъзна на стола, преметна дръжката на блестящата си червеникаворозова чанта през облегалката и извади от предния й джоб подвързана със спирала тетрадка и лилав химикал. На предната корица на тетрадката със заоблени букви беше написано „Кортни Дилорентис“. Дори почеркът й беше същият като на Али.

Ариа усети жлъчен сок в гърлото си. Не можеше да понесе всичко това. Али беше мъртва .

Ноъл се обърна назад и се усмихна широко на Кортни.

— Аз съм Ноъл. — Той протегна ръка и Кортни я пое. — Днес ли е първият ти ден тук? — попита той, сякаш не знаеше.

— Аха. — Кортни се престори, че избърсва потта от челото си. — Това място е адски откачено. Никога не съм учила в училище, където толкова много стаи се намират в хамбари!