Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Сигурно не е разумно да споменаваме думата убийство — съгласи се Джъдсън. — Ще се изненадаш колко се разстройват хората от тази тема.

— Знам, че не можем да обсъждаме това на публични места. Стаята, която ти запазих, е до моята, на третия етаж. Има свързваща врата, така че можем да говорим насаме, без да ни виждат, че влизаме в стаята на другия.

— Леле — изрече той с напълно неутрален тон. — Свързваща врата.

Гуен започваше да се обърква.

— Странноприемницата е малко по-скъпа от двата мотела в града, но всъщност е доста изгодно, защото в цената са включени закуска и следобеден чай.

— Следобеден чай ли? — попита Джъдсън замислено. — А дават ли кексчета и бита сметана?

Тя присви очи.

— Аз ще покрия разходите ти, разбира се.

За миг в очите му се появи нещо, което подозрително приличаше на развеселено изражение.

— Ще си записвам разходите и ще ти изпратя подробна счетоводна справка заедно с фактурата за услугите ми.

Нямаше съмнение, вече й се присмиваше.

— Знам, че за теб този случай е крайно незначителен в сравнение с поръчките на разни секретни разузнавателни агенции. Но Аби ми довери, че поради някои злополучни обстоятелства при изпълнението на последната ти мисия сега нямаш клиенти, така че можеш да се отдадеш изцяло на това разследване.

Джъдсън се усмихна бавно и опасно.

— Бъди спокойна, разполагаш с цялото ми внимание, Гуен Фрейзиър.

Жена на средна възраст с бяла престилка с къдрички се появи до масата. Според табелката на гърдите й се казваше Пола. Тя подаде на Джъдсън меню и сбърчи строго веждите си.

— Почти четири часът е — предупреди го тя. — Чайната затваря в четири. Свършиха ни сандвичите и кексчетата. Мисля, че са останали две-три кифлички, но нищо друго.

— Само кафе, моля — каза Джъдсън.

— Хм… — Очевидно Пола беше разочарована, че Джъдсън няма да спори за часа на затваряне, но бързо се съвзе: — С мляко и захар ли?

— Не, благодаря.

Естествено, помисли си Гуен. Как би могъл мъж като Джъдсън Копърсмит да пие кафето си, освен горчиво?

Пола погледна Гуен.

— Още зелен чай?

— Да, моля.

— Чух, че си довела котарака на Евалин Болинджър горе в стаята си — каза жената.

— Точно така.

— В приюта ли ще го водиш?

— Не, вероятно ще взема Макс с мен в Сиатъл. — Гуен замълча. — Освен ако не познаваш някого, който иска да си има един хубав котарак?

— Ами… няма такъв. Тук и без това е пълно с котки. Постоянно разни хора от Портланд идват с колите си и пускат край пътя котките и кучетата, за които не искат да се грижат. Освен това според Сара, икономката, котаракът на Евалин не е никак дружелюбен. Тя ми се оплака, че й съскал изпод леглото, докато чистила стаята ти днес.

Пола тръгна с наперена крачка към кухнята.

Джъдсън изчака тя да се отдалечи и вметна:

— Изглежда, си се сдобила с котка.

— Засега… — Гуен понижи отново глас и се наведе леко напред: — Колко време мислиш, че ще ти трябва, за да проведеш разследването?

— Зависи докъде искаш да стигна с него. — Джъдсън говореше с нормален тон, без да шепне.

Гуен се намръщи.

— Какво означава това?

— Ще ми трябват около пет секунди на мястото, за да определя дали приятелката ти е била убита.

— Наистина ли? Брат ти подчерта, че се занимаваш професионално с разследвания и че имаш талант за тези неща, но пет секунди на местопрестъплението не ми звучи като достатъчно време за провеждане на задълбочено разследване.

Джъдсън отхвърли съмненията й с леко движение на ръката си.

— Убийството оставя следи, дори и когато е осъществено с паранормални средства. Но ти вече знаеш това, нали? Трябва да си доловила нещо, когато си открила тялото на приятелката си, което те е накарало да заподозреш, че има нещо нередно.

Гуен забарабани с пръсти по масата.

— Добре, очевидно имам подозрения, но талантът ми е доста несигурен за такива неща.

— Несигурен ли?

— Мога да разчитам сънища и да виждам аури. Не разследвам убийства. Виж, същественото е, че трябва да бъда абсолютно наясно какво се е случило с Евалин. Това означава, че ми е нужен човек, който да проведе разследването и който е готов да прекара повече от пет секунди на местопрестъплението.

— Така ли? — Джъдсън се облегна на стола си и опъна краката си под масата. Пъхна палците си под широкия си кожен колан. — Какво по-точно искаш от мен?

— Ами, първо, очаквам да определиш причината за смъртта.

— Тоест искаш да знаеш дали Болинджър е била убита с паранормални средства?