Джейн Кренц: Пророчески сънища

— Разбрах, че шефът на полицията в Уилби — някой си Оксли — имал известни подозрения, но не могъл да докаже нищо. За късмет на Гуен.

— Това пък защо?

— Понеже точно Гуен е съобщила за смъртта и в трите случая — обясни Сам. — Знаеш какви изводи би си направил от това един не много компетентен полицай. Човекът, който открива трупа и съобщава за него, обикновено се поставя начело на списъка на заподозрените.

— А тази сутрин е открила още един труп. — Джъдсън подсвирна тихо. — Каква е вероятността това да се случи?

— Ясна ти е гледната точка на Оксли.

Джъдсън опря рамо на една от дървените колони на верандата и се загледа в лятната буря, която се извиваше над океана.

— Добре, трябва да призная, че тук има интересен модел.

— Естествено, когато Оксли пристигнал на местопрестъплението тази сутрин, не скрил подозрението си… Дал да се разбере, че никак не харесва съвпаденията.

— Той наистина ли смята, че Гуен може да е отговорна за всички убийства?

— Оксли така и не е успял да докаже, че е имало убийства. Но си останал със своите подозрения. Гуен не е пряко заплашена от арест, ала заради нейното собствено спокойствие трябва да разбере какво се случва. Тя е близка с Аби и от нея знае, че двамата с теб се занимаваме с паранормални разследвания.

— Занимавахме се, преди да бъда изваден от бизнеса — изтъкна Джъдсън.

— Ще намерим нов клиент. Трябва да има още такива като предишния.

— Много смешно.

— Говоря сериозно — увери го Сам. — Това, че сме загубили най-важния си клиент, не е кой знае каква трагедия, имайки предвид всичко, което знаем за него.

— Освен че беше единственият ни клиент, ако не броим дребните задачи, които ни възлага корпорация „Копърсмит“. И не сме загубили клиента. Аз унищожих проклетата агенция.

— Няма проблем — успокои го Сам. — Ще намерим нов. Според официалната статистика има почти хиляда различни държавни агенции, отдели и офиси, включени в разузнавателната общност на Съединените щати. И още две-три хиляди частни подизпълнители. Сигурен съм, че ще намерим някой, който се нуждае от услугите на консултантска фирма, занимаваща се с паранормални разследвания. Но сега трябва да направим нещо по случая с Гуен Фрейзиър.

Вятърът се усили и сякаш поривите му изостриха сетивата на Джъдсън. Този път ще бъде различно, помисли си той, защото Гуен се нуждаеше от него… Сега тя нямаше да може да го третира като един от клиентите си.

— Добре, ще отида до Уилби и ще огледам какво става — съгласи се Джъдсън.

Последва кратко мълчание в другия край на линията.

— Има още нещо, което трябва да знаеш за Гуен Фрейзиър — добави Сам накрая.

— И кое е то?

— Тя вижда духове.

— Какво каза? — попита Джъдсън.

Ала въпросът му прозвуча прекалено късно. Сам вече беше затворил.

Джъдсън постоя тихо и неподвижно, подготвяйки сетивата си за енергията на задаващата се буря и за срещата с Гуен.

След известно време се обърна и влезе в къщата, за да приготви багажа си за дългия път до Уилби.

Духовете не бяха нищо особено.

Той виждаше по няколко всяка вечер насън.

Гуен седеше на една малка маса в чайната на „Ривървю Ин“ и гледаше тъмнокосия мъж с очи на граблива птица, който влезе във фоайето. Странна буря от кехлибарени отблясъци витаеше в атмосферата около Джъдсън Копърсмит. Смущаващата горещина на аурата му не беше намаляла от катастрофалната вечер в Сиатъл. А сънищата му бяха станали още по-интензивни…

Ефектът, който Джъдсън произвеждаше върху сетивата й, също не беше отслабнал. Почти бруталният прилив на напрежение, на кипящо вълнение, смесено с ужас и откровено разпознаване , премина през тялото й. Същата интуитивна сигурност, която едновременно я беше пленила и изплашила онази вечер в Сиатъл, се завърна отново. Той е единственият.

Паранормалният огън, който обгръщаше Джъдсън, сякаш се разпали в уютното фоайе на старата викторианска странноприемница. Но Гуен знаеше, че тя е единствената, която вижда пламъците. Гостите, седнали наоколо, не вдигнаха поглед от книгите и списанията си. Райли Дънкан, служителят на рецепцията, не отмести очи от екрана на компютъра си.

Триша Монтгомъри, собственичката на „Ривървю Ин“, седеше на масата срещу Гуен. Тя също не забеляза нищо.

— Между нас казано, трябва да внимаваш да не попаднеш на Никол Хъдсън, докато си в града — предупреди я Триша. Тя понижи глас и зашепна конспиративно: — Тази жена не е с всичкия си. Знаеш не по-зле от мен, че още преди две години за нея не можеше да се каже, че е стабилна психически. Мога да ти заявя категорично, че душевното й здраве никак не се е подобрило оттогава…